Джеймс Купър - Шпионинът

Войната не попречи на дейността на амбулантния търговец, който се възползва от златната възможност, предоставена му от прекъсването на редовната търговия, и се посвети на голямата цел да натрупа пари. За година-две дейността му продължи необезпокоявана и успехът му бе подобаващ, но най-накрая, тъмни и заплашителни намеци хвърлиха подозрение около действията му и гражданските власти решиха, че е наложително да проучат отблизо начина му на живот. Пребиваванията му в затвора бяха чести, но не дълги, и отърваването от стражите беше лесно в сравнение с това, което трябваше да изтърпи поради преследването на военните. И все пак Бърч оцеляваше и продължаваше търговията си, макар и принуден да бъде много предпазлив, особено когато приближаваше северните граници на областта — с други думи — американските бойни линии. Посещенията му в Локъст вече не бяха толкова чести, а в собствената си къща се появяваше толкова рядко, че това изтръгна от разочарованата Кейти, от дълбините на сърцето й, оплакването, за което разказахме при срещата й с Харпър. Но изглежда нищо не можеше да спре неуморния търговец, който сега, за да се освободи от някои вещи, за които купувач можеше да се намери само сред най-богатите семейства, бе изминал в дъжда половин миля от дома си до къщата на мистър Уортън.

Няколко минути, след като получи нареждането от младата си господарка, Цезар въведе в стаята обекта на предходното отклонение. Той беше на ръст над средния, слаб, но пълен с мускули и кокали. На пръв поглед силата му беше недостатъчна, за да носи тежката си торба, но той я слагаше на земята и я качваше на рамото си с такава сръчност и лекота сякаш бе пълна с пера. Очите му бяха сиви, хлътнали, неспокойни и през кратките моменти, когато се спираха на тези, с които разговаря, сякаш проникваха в самите им души. Лицето му имаше две характерни изражения, които даваха представа за цялата му личност. Когато търгуваше, то ставаше необикновено проницателно, оживено и подвижно, а ако разговорът се насочеше към ежедневието, то ставаше незаинтересовано и неспокойно. Ако, обаче, се заговореше за революцията и за страната, той се преобразяваше — способностите му се концентрираха — слушаше дълго време без да говори, след това нарушаваше тишината с някоя шеговита забележка, която твърде контрастираше с нормалното му поведение, но без да звучи неестествено. За войната и за баща си той говореше рядко и винаги само ако е неизбежно.

Повърхностният наблюдател би приел, че алчността е чувството, което го управлява — и като се вземе предвид казаното, той беше толкова неподходящ за плановете на Кейти Хейнс, колкото можем да си представим.

Когато влезе в стаята, търговецът свали на пода товара си, който достигна почти до раменете му и поздрави семейството със сдържана учтивост. Той леко се поклони на Харпър, без да вдига поглед от килима. Не видя капитан Уортън зад завесата. Сара не отдели много време за обичайните поздрави, а веднага се залови да изследва съдържанието на чувала. Още известно време двамата продължиха да изваждат на показ различните вещи отвътре. Скоро масите, столовете и пода се покриха с коприни, крепове, муселини и целия асортимент на пътуващия търговец. Докато те изпразваха чувала от съдържанието му, Цезар държеше гърлото му отворено и насочваше вниманието на младата дама към някоя хубава вещ. Накрая Сара избра няколко неща и уговори приемлива цена, след което каза с весел глас:

— Но, Харви, не си ни казал никакви новини! Лорд Корнуолис успя ли да разгроми бунтовниците отново?

Харви може би не чу въпроса, защото бе заровил глава в чувала, откъдето след малко извади някакви много фини дантели, които предложи на вниманието на младата дама. Мис Пейтън изпусна чашата, която миеше, а Франсис показа хубавото си лице изцяло иззад завесата, от която досега се бе показвало само едно весело око, искрящо от цвят засенчващ жакарда, който така ревностно закриваше фигурата й.

Лелята остави заниманието си и Бърч се освободи от голяма част от хубавата си стока. Похвалите на дамите накараха Франсис да стане от мястото си, а Сара повтори въпроса с възторжен глас, но по-скоро поради покупката, отколкото от някакви политически чувства. Малката сестра седна отново и си даде вид, че гледа облаците. Търговецът разбрал, че от него очакват отговор, каза:

— Говори се, че Тарлтън е победил генерал Самтър при река Тайгър 25 25 Става дума за английския полковник Банистьр Тарлтън, победил американския генерал Томас Самтър при река Тайгър в Южна Каролина през 1780 г. — Б. пр. .