Джеймс Купър - Шпионинът

— Какво е това, Цезар? — попита мистър Уортън и обърна пакета за да разгледа опаковката с подозрителен поглед.

— Тюн, сър. Харви Бърч върна в къщи и носи малки хубав тюн от Йорк.

— Харви Бърч? — заговори мистър Уортън много предпазливо и крадешком погледна госта си. — Не съм искал от него да ми купува тютюн. Но след като го е купил ще трябва да му платим за усилията.

Само за миг, докато негърът говореше, Харпър прекъсна храненето си и премести поглед от слугата към господаря, след което отново потъна в непробиваемата си сдържаност.

Тази новина достави на Сара Уортън неочаквано удоволствие — тя стана нетърпеливо от стола си и каза на чернокожия да покани Бърч да влезе, след което внезапно се опомни, погледна пътника с извинение и каза:

— Ако мистър Харпър няма нищо против присъствието на един амбулантен търговец.

Доброжелателността на лицето му, когато кимна в знак на съгласие, беше по-красноречива и от най-прекрасната реторика, така че младата дама повтори нареждането си с увереност, която премахна всяко смущение.

Покрай прозорците, разположени в дълбоки ниши имаше дървени столове, а богатите жакардови завеси, украсявали гостната на Куин стрийт и донесени в Локъст, придаваха на стаята този неподлежащ на описание уют, който предвещава настъпването на зимата. Капитан Уортън влезе в една от тези ниши и дръпна завесата след себе си, така че почти се скри от погледите, а по-малката му сестра, загубила естествената си прямота, непривично затворена в себе си зае другата.

Харви Бърч беше амбулантен търговец от младежките си години, както той самият твърдеше, а опитността му в професията потвърждаваше правотата на думите му. Той беше роден в една от източните колонии и по високата интелигентност на баща му можеше да се съди, че в родните си места те са имали по-добра участ. Харви се държеше както всички хора от неговата класа и се отличаваше от тях, само по това, че действията му бяха ловки и обгърнати в тайнственост. Бяха пристигнали в долината преди десет години и след като купиха бедната къща, на чиято врата без успех почука Харпър предната вечер, останаха да живеят тук незабележими и малко познати. Докато възрастта и здравето му позволяваха, бащата обработваше малкото парче земя, влизащо в покупката, а синът продължи да се занимава усилено с дребната си търговия. Репутацията им на подредени и тихи хора нарасна дотолкова, че да накара една тридесет и петгодишна жена да забрави характерната за пола си стеснителност и да поеме грижата за домашния им уют. Алените рози отдавна бяха изчезнали от страните на Кейти Хейнс и тя бе видяла роднините си, мъже и жени един след друг да влизат в съюза, така желан от представителките на пола й, когато подтиквана от свои мисли тя влезе в семейството на Бърч. Нуждата е лош господар, така че баща и син се принудиха да приемат услугите и. Все пак на нея не й липсваха качествата, необходими на една добра домакиня. От една страна бе трудолюбива, честна, подредена и много организирана. От друга — беше бъбрива, себична, суеверна и любопитна. Поради усърдното и прилагане на последното качество, на петата година тя можеше да обяви, че е чула, или по-скоро дочула достатъчно, за да може да каже каква е била предишната съдба на хората, с които живееше. Ако Кейти притежаваше достатъчна доза ясновидство, за да предскаже бъдещата им участ, задачата й щеше да е изпълнена. От разговорите между бащата и сина тя научи, че един пожар ги е довел до немотия и е намалил членовете на семейството им до двама. Гласът на бащата трепереше дори и при споменаването на това събитие, което не оставяше безразлично даже и сърцето на Кейти, но няма преграда, която да може да отблъсне любопитството на простолюдието. Тя упорстваше, докато Харви не я заплаши съвсем ясно, че ще повери мястото й на жена с няколко години по-млада от нея, едно ужасно предупреждение, че има граници, отвъд които тя не може да премине. Оттогава любопитството й похвално се ограничи и макар че не пропускаше да подслушва, когато имаше възможност, към знанията й се прибавиха много малко нови неща. Обаче тя успя да научи едно нещо, представляващо немалък интерес за нея и оттогава насочи енергията си към постигането на една цел, подпомогната от двойния стимул на любовта и алчността.

Харви имаше навика често, посред нощ, да ходи до камината в стаята, служеща за кухня и всекидневна. Кейти забеляза това и възползвайки от отсъствието на бащата, отмести един от камъните на тази камина и извади отвътре желязно гърне, в което блестеше този метал, който рядко не успява да размекне и най-коравите сърца. Кейти успя да върне камъка на мястото му без да бъде открита и след това никога не се осмели да го махне пак. Оттогава сърцето на девицата загуби упоритостта си и между Харви и щастието му стоеше само неговата ненаблюдателност.