Джеймс Купър - Шпионинът

— Ако можех да разбера видя защо се бием, нямаше да се противя толкоз. Първо казаха, че краля искал всичкия чай от островите да прибира за своето семейство, после, че искал колониите да му дават всичко, което са спечелили. За това си струва да се биеш, защото никой няма право, па бил той крал или господар, да пипа трудно изкараните пари на друг. След това беше казано, че сам Вашингтон искал да стане крал, та сега не знам на кой да вярвам.

— Не вярвай на никого, защото това не е вярно. Не претендирам, че много добре разбирам достойнствата на тази война, но някак си струва ми се неестествено една страна като тази да се управлява от друга, толкова далечна, колкото Англия.

— Чувала съм и Харви да казва това на баща си, дето сега е в гроба — каза Кейти с понижен глас и се приближи до младата дама. — Много пъти съм ги слушала да си говорят, като всички са заспали. И за какви nenia си приказват, нямаш представа! Мис Фани, Харви си беше объркан човек, беше като ветровете в Библията — не знаеш откъде идва и накъде отива.

Франсис я погледна с неприкрито желание да чуе повече.

— За него се говорят неща, които наистина ще съжалявам, ако са верни.

— Всичко са лъжи — извика икономката. — Харви има нещо общо с Велзевул колкото ти и аз. Сигурна съм, че ако се е продал, щеше да си направи сметката да му платят по-добре. Макар че, да си говорим правичката, винаги е бил разпилян и прахосник.

— Не, не, нямам такива лоши подозрения за него. Но нима не се е продал на един земен принц? Принц, който е твърде много зает с интересите на острова си, за да се грижи за интересите на цялата си страна.

— Не кралското височество? Но, Фани, твоя собствен брат, дето е сега в затвора, той служи на краля!

— Вярно, но не тайно, а открито, по мъжки и храбро.

— Говори се че е шпионин, а с какво един шпионин е по-лош от друг?

— Не е вярно. Брат ми никога не би се занимавал с измама, не би се занимавал с нещо толкова долно за да спечели или за да го повишат.

— Сигурна съм, че е така — каза Кейти уплашена от държанието на Франсис. — Ако някой свърши работата, трябва да му се плати. Харви никак не е придирчив като стане дума да си вземе, което му се полага. И смея да кажа, крал Джордж му дължи пари и в тая минута.

— Значи признаваш връзката му с британската армия? Трябва да кажа, че е имало моменти, в които съм мислила друго.

— Боже, мис Фани, Харви е човек, дето не можеш да обясниш. Въпреки че му живях в къщата дълги години, никога не разбрах дали е от горе, или от долу 47. Като падна Бъргойн той си дойде в къщи и много приказки се изприказваха между него и стареца, но убий ме, не мога ти каза от радост ли беше или от мъка. После, онзи ден като големия английски генерал — толкова съм объркана от бедите ни, че му забравих името…

— Андре — каза Франсис.

— Андре, да. Та като го обесиха, старият едва не полудя и не спа ни денем, ни нощем докато не се върна Харви. След това имаше само златни гвинеи, но скинърите отмъкнаха всичко, та сега е просяк, или същото, презрян бедняк.

Франсис не отговори и продължи нагоре, потънала в собствените си мисли. Споменаването на Андре и припомни съдбата на брат й.

Скоро достигнаха до върха и Франсис седна на един камък да се полюбува на гледката. Непосредствено под краката и имаше дълбока долина, но малко променена от земеделие и покрита от мрака на ноемврийския залез. Срещу нея имаше друг склон, по който нямаше нищо освен скали и дъбове, чийто слаб растеж говореше за бедна почва.

Тези планини са най-хубави непосредствено след листопада. Тогава нито листата, с които лятото дарява дърветата, нито зимният сняг скриват и най-дребното нещо от погледа. Смразяваща самота — това е най-точната характеристика на пейзажа. Умът тогава не може, както през март, да предчувства новата зеленина, която скрива гледката през лятото.

Денят бе облачен и хладен, и по хоризонта сега имаше тънки вълма, които обещаваха да се разсеят, но все оставяха Франсис разочарована, защото й се искаше да зърне последните слънчеви лъчи. След малко един единствен лъч освети основата на склона отсреща и грациозно се издигна нагоре, докато достигна върха, като някаква корона. Светлината бе толкова силна, че сега се забелязваха и най-малките подробности. Тя наблюдаваше картината с чувство на страхопочитание към тайните на това пусто място, до които така неочаквано бе допусната, когато сред редките дървета и причудливи скали забеляза някаква груба постройка. Тя бе ниска и така се сливаше с околните цветове, че ако не бе покривът и блясъка на прозореца, можеше и да не я забележи. Докато още не се бе съвзела от удивлението, че намира жилище на такова място, тя премести погледа си и видя нещо, което още повече я изненада. Очевидно това бе човешка фигура, но много особена и деформирана. Тя седеше на скалите малко над колибата и за нашата героиня не бе трудно да си представи, че гледа към изкачващите се по склона коли. Но разстоянието бе твърде голямо, за да се каже с точност. След като продължи да гледа известно време учудена, тя реши, че и се е привидяло и че това е част от самата скала, но изведнъж човекът се раздвижи и бързо се мушна в колибата, премахвайки всяко съмнение. Дали поради разговора с Кейти или поради някаква въображаема прилика, но и се стори, че фигурата силно напомня тази на Харви Бърч, превит под чувала си. Тя продължи да гледа към тайнствената къщичка, докато слънчевият лъч се премести и изведнъж над долината засвириха тръби, чиито звук ехото повтаряше от всички посоки. Тя скочи уплашено на крака и чу тропот на копита. След миг иззад една скала наблизо се показа отряд конници с добре познатите и униформи на вирджинците. Отново прозвуча бодрият сигнал на тръбите и преди Франсис да успее да събере мислите си от групата се отдели Дънуди, скочи от коня си и се приближи до нея.