Колин Фалконър - Харем

— Такъв е законът! — викна й старицата.

Хурем се наклони към нея и й прошепна.

— По-тихо. Султанът може да те чуе! Той мрази шума!

Киайята се извърна, взе кърпичката, която Хурем бродираше, и критично я огледа. Като не откри нито един, старата вещица отново я пусна на пейката с добре оттренирано отвращение.

— Хайде на работа!

Хурем си поделяше работата с една еврейска девойка, купена от търговци на роби в Александрия. Киайята й викаше „месо от пазара“. Името й бе Мейлиса, имаше дълги крака, тънки китки и бързите, нервни движения на врабче. С крайчеца на окото си Хурем видя, как Мейлиса се навежда над започната копринена възглавница, като се опитваше да остане невидима. Но тихата еврейка бе твърде примамлива мишена за киайята, особено в настоящото й настроение.

— Дай да видя това — рече старицата и издърпа парчето плат от ръцете на Мейлиса. Устните й се извиха в озъбена гримаса.

— Виж само! Най-нежният брокат от Бурса, а ти си го съсипала!

— За какво мислиш, докато работиш? Погледни тези бодове! Едно дете би се справило по-добре!

Мейлиса наведе глава безмълвно. Киайята хвърли ръкоделието на пода и шляпна момичето.

— Разший всичко и почни отначало! И не очаквай да получиш закуска, докато не си приключила. Чу ли?

Тя се обърна и излезе от стаята.

— Тлъста дърта камила! — рече Хурем и отметна назад буйната си грива. Седна обратно на пейката и отново запя, по-силно от преди. Мълчанието било закон! Каква глупост!

Чу кратък приглушен стон зад гърба си и се извърна. Мейлиса ридаеше, скрила лице в дланите си, а слабото й тяло се тресеше.

— Какво става, Мейлиса? Не я оставяй да те разстройва! Тя е една вещица! Виждала съм повече ум в онова, дето излиза от задницата на коня, отколкото у нея.

Но Мейлиса само поклати глава и риданията й станаха още по-силни, дългите й пръсти се впиха в грубата повърхност на пейката, ноктите й се забиха в дървото.

— Мейлиса?

Хурем се опитваше да потисне раздразнението си. Наистина! Нима никой никога не беше плясвал това момиче? Тя седна до нея, сложи ръка върху рамото й и я потегли да се изправи.

— Престани!

— Не е заради нея…

— Каква е причината тогава?… Мейлиса? Какво не е наред?

Изведнъж Хурем разбра, прочете отговора в огромните кафяви очи на момичето. Не киайята беше причина за плача, а някакъв друг ужас — първичен, изцъклен, отчайващ.

Мили боже, какво ли беше направила?

— Мейлиса?

Погледът на девойката обходи лицето й, ужасът се бореше с нуждата да сподели, да признае.

— Не се притеснявай — насърчи я Хурем. — Можеш да ми кажеш.

— Те ще ме убият — прошепна Мейлиса.

— Никой няма намерение да те убива. Освен ако не са решили да ни уморят от скука с това бродиране…

— Не разбираш.

— Разбира се, че не разбирам. Та ти нищо не си ми казала. Мейлиса стисна полите на кафтана си и прошепна:

— Бременна съм.

В началото Хурем помисли, че не е чула добре.

— Какво?

— Бременна съм. Знам го със сигурност. Този месец не ми дойде. На Хурем й идеше да се изсмее на глас. Бременна! В този женски затвор! А тя беше смятала тази малка еврейка за глупачка!

— Сигурно грешиш.

— Не греша — Мейлиса вече не плачеше.

— Как стана?

Мейлиса хвърли бърз поглед над рамото на Хурем. В мрачната стая бялото на очите й светеше като огромни седефи.

Капи ага! Капитанът на стражите, главният бял евнух! Хурем зина от удивление. Въпреки че отговаряше за охраната на харема, той нямаше право да остава насаме с никое от момичетата, защото не беше расе — стопроцентов евнух, — като негрите. Говореше се, че повечето бели евнуси били само наполовина кастрирани — овързвали или смачквали тестисите им, докато още били малки момчета.

— Но нали той е евнух!

— Разбира се, че е евнух! Да не мислиш, че бих могла да се сношавам с истински мъж? Тук?

Хурем беше шокирана. Не само от израза — скромната малка Мейлиса! — но и от това, че в съзнанието на еврейката ролите се бяха сменили. Сега Хурем беше глупавата.

А, разбира се, самката винаги се смята за по-умна от останалите, помисли си Хурем. Каква наивница беше! Докато се бореше да научи новия за нея език, смятайки се за по-специална заради образованието и произхода си, тези фермерски щерки бяха открили начин как да заобиколят условностите и да си хванат любовници!

Аз поне не съм бременна, помисли си, не без задоволство тя.

— Но щом е евнух…

— Казват, че понякога човек може да се… възстанови. Това важи дори за черните евнуси, трябва да ги проверяват всяка година.