Джеймс Клавел - Тай-пан

— О, благодаря, мистър Брок. Виждали ли сте ключа му? Аз трябва…

Кълъм тъкмо щеше да обясни историята с документите, но си спомни какво му бе казал Лонгстаф относно предателството и се спря навреме.

— Просто мислех — каза той неуверено, — трябва да прегледам документите му.

— Аз няма да пребърквам джобовете му! — каза Брок със студен глас. — Просто го положих, както си му е реда, и изнесох жената да не се вижда.

„Е, Дърк — каза си той, — няма да забравя как изглеждахте ти и езичницата. Заедно. Но заради тебе, заради децата ти, ще бъдеш погребан сам, като християнин. Ще се разпоредя за нея без много шум.“

— Да, разбира се — каза Кълъм.

— Ние ще се сдружим, Кълъм. Брок и Струан. Ще бъде добре за всички. „Ноубъл хаус“ ще бъде „Брок — Струан“. Веднага ще подготвя документите. Всичко ще бъде направено както трябва.

„Да — каза си той. — Няма да ти трия носа с твоя джос, Дърк, но сега аз ще бъда тай-пан. Най-после! Кълъм е бъдещият, ако се окаже достатъчно добър, след Морган и Том.“

— Всичко между тебе, Тес и мене е забравено, моето момче. Най-добре иди на „Уайт уич“. Тес има нужда от утеха.

— Да. Добре, мистър Брок. Благодаря. Но… добре, ако не възразявате, бих искал първо да отида до резиденцията.

— На мръкване да си на борда.

Брок излезе.

Кълъм избърса лицето си с ръце. „Така е най-добре. Да се сдружим. Най-добре. Ти винаги си казвал, че така е най-добре. Съвземи се, Кълъм! Иди и намери ключа!“

— Маса?

Лим Дин му кимна с глава да го последва и го заведе в друга кабина. Маус лежеше на пода. Той бе грозен в смъртта си.

— Джос. Няма значение — каза Лим Дин и нервно се засмя.

Кълъм напусна кораба със свито сърце по дъсчените пътеки сред сампаните и стигна до Глесинг пойнт. После продължи по Куинс роуд, като си проправяше път през купчини от отломъци и руини и отвръщаше разсеяно с благодарности на много хора, които му изказваха съболезнования. Имаше само една мисъл в обърканото му съзнание: „Трябва да претърсиш джобовете му.“

— Кълъм!

В замаяното си състояние той видя Купър заедно с Шиваун сред група от търговци близо до хотела. Той искаше да продължи пътя си, но те дойдоха при него.

— Току-що научихме, Кълъм. Много съжалявам! — каза Купър. — Мога ли с нещо да ти помогна? Това е ужасен джос.

— Да, ужасен джос! — каза Шиваун. Лицето й бе цялото наранено, а дрехите й — окъсани. — Току-що се върнахме от Каулуун. Това е наистина ужасно. Толкова несправедливо!

— Аз… аз… добре, съжалявам, но сега не мога да разговарям. Аз трябва… аз трябва…

И той бързо тръгна по пътя си.

— Бедният млад дявол! — каза Купър.

— Той изглежда ужасно изплашен.

— Не се учудвам. След всичко, което преживя с тай-пан и Глесинг.

— Какво става с Глесинг? Ще се оправи ли?

— Не зная. Надявам се.

Купър погледна към пристанището. Той видя останките от „Бостон принсес“ и отново благодари на Бога, че запази живота им.

„Ако бях на негово място, и аз щях да бъда като него — мислеше той. — Бедното момче, то има нужда от всякаква помощ, която може да получи. Благодаря на Бога, че тай-пан ми предаде документите. Чудя се дали не е имал такова предчувствие. Не, сигурно не. А Кълъм? Какво ще прави той? Той е безпомощен като бебе. Може би трябва да се грижа за него. Аз дължа това на тай-пан, дори нещо повече. Ние сега сме съдружници. Ще се освободим от другите двама директори. Ще останем само Кълъм и аз. Защо да не обединим силите си? Напълно да обединим компаниите? Новата «Ноубъл хаус» — «Купър — Струан». Не! «Струан — Купър». Трябва да съм справедлив с Кълъм. Той ще бъде следващият. Има огромни възможности в обединението. Разбира се. Но по-добре да действам бързо. Иначе Брок ще накара Кълъм да се храни от ръцете му. Тай-пан на «Ноубъл хаус». Тай-пан. Защо не?“

— Защо се усмихваш? — попита Шиваун.

— Мина ми някаква мисъл — каза той и я хвана под ръка. „Ти беше много мъдър, Дърк, приятелю. Двата облога. Да. Ще ми трябва една година, за да се съвзема“ — каза си той.

— Много съм доволен, че съм жив. Хайде да отидем до кея. Трябва да видим как е Сергеев. Слушай, Шиваун, реших да те изпратя у дома за една година със следващия кораб.

— Какво? — възкликна Шиваун и се спря.

— Да. След една година, ако решиш, че ме обичаш и желаеш да се ожениш за мене, ще бъда най-щастливият жив мъж на земята. Не, нищо не казвай! — добави Купър, като видя, че Шиваун искаше да говори. — Остави ме да свърша. Ако решиш, че не ме обичаш, ти ще бъдеш свободна и аз ще те благословя. Във всеки случай, аз няма да купя акциите на Тилмън. Баща ти до края на живота си ще получи…