Джеймс Клавел - Тай-пан

— По-добре влез вътре, Дърк — каза той тихо.

Закрепи колкото бе възможно останките от парапета на мостика и слезе долу.

— Мисля, че трябва да се помолим — каза той ведро.

— О, добре — съгласи се Лилибет. — Мога ли първа да кажа молитвата си? Както преди лягане?

Кълъм бе прегърнал Тес с едната си ръка.

— Ако се отървем живи, да бъда проклет, ако остана тука! — каза той. — Ние сме без дом. По дяволите това място!

— Да — каза Тес, сломена от разрухата. Тя гледаше с ужас приближаващите тъмни облаци. Те вече бяха погълнали полуостров Каулуун.

— По-добре да влезем вътре — каза тя.

Кълъм затвори вратата след нея. Изпитваше остри болки от изгорените места по ръцете си. Но той заключи вратата.

Тя си проправи път сред отломъците и коленичи до Глесинг. Лицето му бе като на мъртвец, но сърцето му биеше.

— Бедният Джордж!

Струан измери разстоянието от пристана до „Чайна клауд“ и до буреносните облаци на изток. Той знаеше, че няма време да търси катер, затова изтича до края на пристана. Събра ръце във формата на фуния около устата си:

— Орлов! — изкрещя той. — Ехей, „Чайна клауд“!

Гласът му се разнесе зловещо във всички посоки над пристанището на Хепи вели. Орлов размаха ръка и той едва чу отговора му.

— Да?

— Насочи кораба на юг! Ветровете сега ще духат от юг! Обърни носа на кораба на юг!

— Да! — отговори Орлов.

В същия момент Струан видя моряци, забързани по палубата. Той видя също един катер до „Чайна клауд“. Моряците трескаво работеха и носът на „Чайна клауд“ се завъртваше на юг.

Струан бързо се върна при мъжете, събрани до предната врата.

— Всички вътре!

Някои от тях веднага се раздвижиха, но младият лейтенант още наблюдаваше своята лорча в пристанището и не вярваше на очите си.

— Боже всемогъщи, тя е още над водата! Погледнете към флотата! Погледнете корабите! Аз мислех, че всички са отишли по дяволите, а само една фрегата е изхвърлена на брега и този клипер е загубил мачтите си. Невероятно, бога ми! На юг ли казахте? Защо?

— Елате! — каза Струан, като го задържа за ръката. — Влезте вътре. Вземете и хората си вътре!

— Какво става?

— За бога, ще излезем от вихъра след няколко минути. След това ураганът ще се обърне. Приберете хората си…

Той се слиса, като видя Хорацио да тича край него и да се отправя към Куинс роуд и пристанището.

— Върни се! Луд ли си! Ще загинеш! — изкрещя Струан, но Хорацио не му обърна никакво внимание. Струан хукна след него. — Хорацио! Какво, по дяволите, правиш? — извика той, като го настигна и го хвана за раменете.

— Трябва да кажа на Глесинг! Да свърша с тази мръсна женитба! — изкрещя Хорацио. — Пусни ме! Убиец! Ти и твоята мръсна проститутка! И двамата ще ви обеся!

Той успя да се откъсне от Струан и хукна отново.

Струан побягна след него, но заваля дъжд и той се спря. Стената от буреносни облаци се бе придвижила над половината от пристанището. Морето отново кипеше. Той видя, че моряците на „Чайна клауд“ се катереха по палубата и изчезваха долу в трюмовете. Орлов махна с ръка за последен път и също се прибра.

Струан се затича обратно към резиденцията. Вятърът го спираше и той удвои усилията си. Стигна до вратата във вихъра на пороя и погледна назад.

Хорацио тичаше по брега. Облакът покриваше вече пристанището и той изчезваше в мъглата. Струан го видя как спря, погледна нагоре и после вятърът го отнесе като отбрулен лист.

Струан бързо отвори вратата, влезе вътре и я затвори, но преди да успее да я залости, настъпи мрак и ураганът го изхвърли чак във фоайето. Той откърти всички прозорци на първия етаж и уби трима моряци. И премина.

Струан се изправи, като се учудваше, че още е жив. С всичката си огромна сила той успя да затвори вратата и да я залости. Бурята проникваше през прозорците и разхвърляше безразборно отломъци, хартии и фенери — всичко, което не бе здраво закрепено.

Като тичаше към стълбите, Струан стигна до премазаното тяло на младия лейтенант. Спря се, но внезапен силен вятър го отхвърли назад и издуха тялото надалеч. С неимоверни усилия Струан се добра до стълбите и оттам до спасението.

Под напора на урагана от юг „Уайт уич“ се люлееше като пиян. Наклони се силно напред и бе залян от огромна вълна. Като по чудо се изправи и треперещ заби нос във вятъра. Брок грабна Лайза и Лилибет и ги постави в леглото. Той им изкрещя нещо окуражително, но те не го чуха. Всички отчаяно се бореха за живота си.