Джеймс Клавел - Шогун

Ала най-вече се срамуваше, като всеки даймио, от странната им власт над тази Божествена страна. Китай и Япония воюваха от векове насам. Китай не допускаше никаква търговия. Ала китайската коприна беше жизнено важна, за да стане поносимо донякъде дългото, горещо и влажно японско лято. Поколения наред само някакви минимални количества от този плат проникваха контрабандно и се продаваха в Япония за огромни суми. И тогава, преди около шестдесет години, се появиха за пръв път варварите. Китайският император в Пекин им предостави малка постоянна база в Макао, Южен Китай, и се съгласи да им продава коприна за сребро. А японците са богати на сребро. Скоро търговията започна да процъфтява. И двете страни печелеха добре. Посредниците португалци забогатяха, а свещениците им, главно езуити, скоро придобиха ключово значение за търговията. Само те успяваха да научат китайски и японски и можеха да служат като посредници и преводачи. И колкото повече вървеше търговията, толкова по-важни ставаха свещениците. Сега годишната търговия бе придобила огромни размери и засягаше живота на всеки самурай. Така че трябваше да търпят свещениците и тяхната религия, иначе варварите щяха да с и отплават и търговията да секне.

Вече имаше няколко много влиятелни даймио християни и стотици или хиляди приели тази вяра — повечето в Кюшу, южния остров, разположен най-близо до Китай. На Кюшу се намираше и португалското пристанище Нагасаки. Да, мислеше Ябу, трябва да търпим свещениците и португалците, но не и тези варвари, новите, с невероятните си златни коси и сини очи. Обзе го странна възбуда. Сега най-сетне щеше да задоволи любопитството си и да види как умират варварите от мъчения. При това имаше на разположение единадесет души и можеше да направи единадесет различни опита. Никога не си бе за давал въпроса защо мъчителната агония на другите му доставяше удоволствие. Само знаеше, че е така, и следователно трябваше да я търси и да и се наслаждава.

Ябу произнесе:

— Този чуждестранен непортугалски и пиратски кораб се конфискува заедно с цялото му съдържание. Всички пирати се осъждат на незабавна…

Долната му челюст увисна, защото в този момент пиратският водач най-неочаквано се нахвърли върху свещеника, измъкна с рязко движение разпятието от пояса му, строши го на парчета, които запокити на земята, и изкрещя нещо. След това веднага коленичи и ниско се поклони на Ябу; пазачите скочиха и замахваха с мечовете си.

— Спрете! Не го убивайте. — Ябу още не можеше да повярва, че е възможно някой да прояви в негово присъствие чак такава липса на обноски. — Не, тези варвари наистина са невероятни!

— Да — съгласи се Оми, но мисълта му бе заета от безбройните въпроси, породени от тези необясними действия на варварина.

Свещеникът бе все така на колене, вперил поглед в натрошения кръст. Те наблюдаваха как разтрепераната му ръка се пресяга и събира късчетата осквернено дърво. После каза нещо на пирата — тихо, почти ласкаво. Очите му се притвориха, той силете пръсти и устните му започнаха бавно да мърдат. Пиратският водач гледаше нагоре към тях, неподвижен, без да мига с бледите си сини очи, гъвкав като котка пред сбирщината екипаж.

Ябу отново се обади:

— Оми-сан, първо искам да се кача на кораба. След това ще започнем. — Гласът му стана дрезгав при мисълта за удоволствието, което сам си обеща — Искам да започнем от червенокосия в края на редицата, дребничкия.

Оми се наклони по-близо до ухото му и снижи възбудения си глас:

— Моля ви за извинение, но такова нещо, господарю, никога не се е случвало. Поне откак варварите португалци пристигнаха тук. Та нали кръстът е техен свещен символ! И винаги се държат най-почтително към свещениците си. Все им се кланят. Също като нашите християни. Нима свещениците нямат абсолютна власт над тях?

— Казвайте направо какво мислите.

— Ние всички мразим португалците, господарю. С изключение на японците християни. Може би тези варвари ще ни бъдат по-полезни живи, отколкото мъртви.

— По какъв начин?

— Като тях други няма! Те са антихристияни! Един мъдър човек би намерил начин да използува тази омраза — или непочтителност към религията им — в наша полза. Нали са ваша собственост и можете да правите с тях каквото си пожелаете.

Да, съгласи се наум Ябу, но пък и много ми се иска да ги поизмъчвам. От друга страна, винаги мога да си доставя това удоволствие. Послушай Оми. Той е добър съветник. Но мога ли да му имам доверие в този случай? Дали няма някаква своя, тайна причина, да говори така? Я помисли!