Джеймс Клавел - Шогун

— Тази флотилия ще опустоши морските ви пътища и ще унищожи колониите ви. Всеки момент ще пристигнат още холандски кораби. Испано-португалската свиня е натикана в кочината си.

Той се извърна и ниско се поклони на даймио.

— Проклет да си и ти, и мръсната ти уста!

— Ано моно уа нани о мошиту ору ? — нетърпеливо излая даймио.

Свещеникът заговори по-бързо и твърдо, като споменаваше „Магелан.“ и „Манила“, но Блакторн остана с впечатлението, че на даймио и неговите помощници не им стана много ясно за какво става дума.

Ябу се чувствуваше вече изморен от този съд. Премести поглед към пристанището и кораба, завладял мислите му от момента, в който получи тайното послание на Оми, и отново си зададе въпроса дали това не беше очакваният дар от боговете.

— Проверихте ли товара, Оми-сан? — попита той сутринта, веднага щом пристигна, опръскан с кал и безкрайно уморен.

— Не, господарю. Сметнах за най-добре да запечатам кораба до вашето пристигане, но трюмовете са пълни със сандъци и бали. Надявам се, че съм постъпил правилно. Ето ключовете. Конфискувах ги.

— Добре.

Ябу бе пристигнал от Йедо, столицата на Торанага, която беше на повече от сто мили разстояние, с голяма бързина, в пълна тайна, поемайки голям личен риск, и беше жизнено заинтересуван също така бързо да се върне обратно. Пътуването му отне близо два дни по отвратителни пътища, през придошли от пролетните дъждове реки, донякъде на кон, донякъде на носилки.

— Още сега ще се кача на кораба.

— Трябва да видите чужденците, господарю — засмя се Оми. — Невероятни са. Повечето са със сини очи, като сиамски котки, и златна коса. Но най-добрата новина е, че до един са пирати…

И Оми му разказа за свещеника, какво бе научил от него за пиратите, какво казал пиратът и какво се случило, от което радостната му възбуда се утрои. Пребори се с нетърпението си незабавно да се качи на кораба и да счупи печатите. Вместо това се изкъпа, преоблече се и нареди да доведат варварите.

— Ей, свещенико — обърна се Ябу сопнато към езуита, защото едва разбираше лошия му японски. — Защо ти се сърди…

— Той зъл. Пират. Поклонник на дявола.

Ябу се наведе към Оми, седнал от лявата му страна.

— Разбирате ли какво говори, племеннико? Дали не лъже? Как мислите?

— Не знам, господарю. Кой може да разбере в какво всъщност вярват варварите? Предполагам, че свещеникът наистина го смята за поклонник на дявола. Всичко това, разбира се, са глупости.

Ябу се обърна пак към отчето. Той го мразеше и много му се искаше още днес да го разпъне на кръст и да премахне веднъж завинаги християнството от земите си. Ала не можеше. Макар че той, както и останалите даймио, имаше абсолютна власт във владенията си, всички бяха подчинени на върховната власт на Съвета на регентите — управляващата военна хунта, на която тайко бе завещал властта, докато синът му стане пълнолетен, а освен това бяха подвластни на указите, издадени приживе от тайко, и които все още бяха в сила. В един от тях, писан преди много години, изрично се говореше за варварите португалци и се заповядваше да бъдат считани за неприкосновени, религията им да се търпи в границите на разумното и да се разрешава на свещениците им да обръщат хората в своята вяра.

— Ей, свещенико! Какво друго каза пиратът? Какво ти говореше? Бързо отговаряй! Да не си си глътнал езика?

— Пират говори лоши работи. За още пиратски военни лодкари — много.

— Какви са тези военни лодкари?

— Извинете, господарю, не разбирам.

— Военни лодкари нищо не значи!

— А! Пират казва други военни кораби в Манила, Филипини.

— Оми-сан, разбирате ли какво говори?

— Не, господарю. Произношението му е ужасно и се получават пълни безсмислици. Да не би да иска да каже, че на изток от Япония има още пиратски кораби?

— Ей, свещенико! Тези кораби на изток ли са от нашия бряг? Изток, а?

— Да, господарю. Мисля, лъже. Каза кораби в Манила.

— Не те разбирам. Къде е Манила?

— На изток. На много дни оттук.

— Ако се домъкне някой пиратски кораб, ще им устроим голямо посрещане, където и да е тази Манила.

— Моля, извинете, не разбирам.

— Няма значение.

Търпението на Ябу се изчерпа. Вече бе решил, че чужденците ще умрат, и предвкусваше удоволствието от това свое решение. Тези хора очевидно не бяха включени в указа на тайко, в който изрично пишеше „варвари португалци“, а тези, така или иначе, бяха просто пирати. Откак се помнеше, ненавиждаше варварите, тяхната воня и нечистоплътност, отвратителния им навик да ядат месо, глупавата им религия, високомерие и непоносими обноски.