Джеймс Клавел - Търговска къща

— Здравей, Кейси.

— Здравей, Йан.

Нямаше нужда от повече думи. Всичко, което можеха да си кажат за Бартлет, го бяха казали. Едва късно снощи успяха да извадят тялото му. Кейси го дочака на склона. После се върна в хотела. Сутринта телефонира на Дънрос и сега беше тук.

— Нещо за пиене? Чай? Кафе? Има и вино. Направил съм мартини.

— Едно мартини. Благодаря, Йан — отвърна глухо Кейси и болката в гласа й го прониза. — Ще ми дойде добре.

Тя седна на дивана. Дънрос й наля мартини и сложи една маслина.

— Всичко може да почака, Кейси — каза й той съчувствено. — Няма закъде да бързаме.

— Да, да, знам. Но нали се разбрахме. Благодаря — взе изстудената чаша и я вдигна. — Джос.

— Джос.

Кейси отпи от леденостудения ликьор, после отвори куфарчето си с механични движения и постави един кафяв плик на бюрото му.

— Тук са всички документи на Джон Чен за „Струан“ и всичко, което той ни предложи или разказа за вас. Това са хонконгските копия. Тези в Щатите ще унищожа — поколеба се. — Ти сигурно си направил някои промени, но… е, всичко е тук.

— Благодаря. Линк дали не е давал нещо на Горнт?

— Не, едва ли — отново се поколеба. — Но за по-сигурно бих приела, че е имало изтичане на информация.

— Да.

— Второ, за сделката между „Пар-Кон“ и „Струан“ — връзката документи, които му подаде, беше доста дебела. — Всичките шест екземпляра са подписани и подпечатани. Имам това право — пак се поколеба. — Такова беше споразумението ни с Линк. Бяхме си завещали взаимно правото на глас върху съответните ни дялове за период от 10 години. Така че сега аз ръководя „Пар-Кон“.

Дънрос леко разтвори очи:

— За десет години?

— Да — отговори безизразно Кейси, не чувстваше нищо, не искаше нищо, освен да изплаче мъката си и да умре.

„По-късно мога да си позволя да бъда слаба — помисли си тя. — Сега трябва да съм силна и мъдра.“

— За десет години. Линк… Линк притежаваше контрол върху гласовете. След като всичко стане официално, ще ти изпратя формално потвърждение.

Дънрос кимна. Донесе втори комплект документи от лакираното си бюро.

— Тези са същите, официално подпечатани. Това — той постави един плик върху документите, — е тайното ни споразумение, даващо права на „Пар-Кон“ върху корабите ми като допълнителна гаранция за сделката ни.

— Благодаря. Но с новия ти оборотен фонд тя няма да е необходима.

— И все пак беше предвидена в споразумението — Дънрос я погледна, възхищавайки се на мъжеството й. Тя не беше проляла нито една сълза върху билото на хълма, само кимна вцепенено и каза:

— Ще чакам. Ще чакам, докато… Ще чакам.

Орланда бе съкрушена. Той я върна в хотела, а по-късно изпрати лекар да се погрижи за нея.

— Това е част от сделката ни.

— Добре. Благодаря. Но не беше необходимо.

— Второ: ето ти писмено съгласие за сделката ни с Универсалните магазини. До десет дни ще ти изпратя и официалните документи. Ще ми трябва…

— Но Линк така и не даде тези два милиона.

— О, напротив. В събота вечерта ги е прехвърлил. Вчера получих потвърждение от банката ми в Швейцария и парите бяха надлежно предадени на Управителния съвет на Универсалните магазини. Там ги приеха, така че сделката е осъществена.

— Въпреки че Паг е мъртъв?

— Да. Вдовицата му се съгласи с препоръките на съвета. Между другото, сделката е много изгодна за тях. Много по-добра от офертата на „Суперфудс“:

— Не искам нищо от нея.

— Когато разговарях долу в ямата с Линк, той каза, че е много щастлив от осъществяването й. Думите му буквално бяха: „Чудесно! Пет милиона? Винаги съм искал Кейси да има собствен капитал. Тя винаги е искала да бъде независима и вече е. Страхотно!“

— Но на каква цена — възрази Кейси, отново обхваната от мъка. — Линк винаги ме предупреждаваше, че получените наготово пари струват повече, отколкото предполагаме. И наистина е така. Не ги искам.

— Парите са си пари. Ти не разсъждаваш нормално, Кейси. Тези пари бяха негови и той ти ги дава.

— Даваш ми ги ти.

— Грешиш, той. Аз само ти помагам, както и ти на мене — Дънрос отпи от чашата си. — Трябва да ми кажеш къде да изпращам печалбата му. Сигурно си спомняш, че в споразумението ни не се предвиждаше право на глас. Кой е попечителят му?

— Една банка. „Фърст сентръл“. Аз съм изпълнител на завещанието му заедно с един човек от банката — тя се поколеба. — Предполагам, че майка му ще го наследи. Единствено тя е упомената там. Линк, Линк беше доста откровен с мен по този въпрос. Бившата му съпруга и децата им са добре осигурени и изключени от завещанието му. За мен остава само правото на глас, всичко останало е за майка му.