Джеймс Клавел - Търговска къща

— Не, сър — захили се Свенсен. — През 16-а реколтата е била доста лоша. Но има половин каса от 1923. На следващата страница е.

Армстронг обърна листа. Бяха изброени още вина и пури.

— Добре — рече той. — Разбира се, всичко това ще бъде задържано на митницата, докато сте тук.

— Да, сър. Аз вече го заключих, а вашият човек го запечата. Каза, че няма нищо против да оставим едно кашонче бира в хладилника.

— Ако собственикът иска да внесе някои от тези вина, просто ми се обадете. Няма никакви проблеми, а просто малък принос към долното чекмедже на Нейно Величество.

— Сър? — Свенсен бе смутен.

— А? О, това е английски каламбур. Става въпрос за най-долното чекмедже в скрина на една дама, където тя прибира нещата, от които ще има нужда по-късно. Извинете. Паспортът, ако обичате. — Паспортът на Свенсен беше канадски. — Благодаря.

— Ще ми позволите ли да ви запозная с господин Бартлет? Той ви очаква.

Свенсен влезе пръв в самолета. Обзавеждането бе елегантно и семпло. Вдясно от коридорчето имаше малко предверие с пет-шест меки кожени кресла и диван. Останалата част от самолета към опашката бе отделена с голяма врата. В едно от креслата дремеше стюардеса, оставила куфарите до себе си. Вляво бе вратата на пилотската кабина. Беше отворена.

Командирът и първият помощник-пилот седяха вътре и все още се занимаваха с документацията.

— Извинете. Това е полицейски началник Армстронг — каза Свенсен и се отдръпна встрани.

— Добър вечер, господин началник. — Аз съм командир Джанели, а това е моят — помощник-пилот Бил О’Рурк.

— Добър вечер. Бихте ли ми дали паспортите си?

И двамата пилоти имаха десетки визи и гранични печати. Нямаше страни от зад желязната завеса. Армстронг подаде паспортите на сержант Лий за подпечатване.

— Благодаря ви. За първи път ли идвате в Хонконг?

— Не, сър. Идвал съм няколко пъти в отпуск по време на Корейската война. Освен това през 56-а направих шестмесечна околосветска обиколка като първи пилот във Фар Истърн, по време на бунтовете.

— Какви бунтове?

— Целият Каулуун бе пламнал. Няколкостотин хиляди китайци внезапно се разбунтували, вилнели, палели. Ченгетата… извинете, полицията се опитала да ги спре с мирни средства, но тълпите започнали да убиват и тогава ченгетата, полицаите, извадили няколко пушки Стен, застреляли пет-шест симпатяги и много бързо всичко се успокоило. Тук само полицията има оръжие, което е много хитро. — Той се обърна към Армстронг. — Мисля, че вашите момчета са си свършили работата страхотно.

— Благодаря ви, Джанели. Откъде идва самолетът?

— От Ел Ей — Лос Анжелос. Там е главният офис на Линк — господин Бартлет.

— Минали сте през Хонолулу и Токио?

— Да, сър.

— Какъв престой имахте в Токио?

Бил О’Рурк веднага извади бордовия дневник:

— Два часа и седемнадесет минути. Само за зареждане, сър.

— Достатъчно, за да се поразтъпчете, а?

— Само аз слязох от самолета. Винаги, когато кацнем, проверявам колесниците и правя външен оглед на самолета — каза Джанели.

— Това е добър навик. Колко време ще останете тук?

— Не зная, това зависи от Линк. За тази нощ е сигурно. Не можем да излетим преди 14:00 часа. Наредено ни е само да бъдем готови да тръгнем всеки момент, за където ни кажат.

— Имате прекрасен самолет, командире. Имате разрешение да останете тук до 14:00 часа. Ако искате продължение, обадете се преди това на Наземен контрол. Когато сте готови, просто минете през тази врата, за да избегнете митницата. И, ако обичате, напуснете всички заедно.

— Разбира се. Веднага щом заредим.

— Нали целият екипаж знае, че внасянето, на каквото и да е огнестрелно оръжие в колонията е абсолютно забранено? Тук в Хонконг сме много чувствителни по отношение на оръжието.

— Аз също, господин началник — независимо къде съм. Затова единственият ключ за оръжейния шкаф е в мен.

— Добре. Ако има някакви проблеми, моля да ми се обадите. — Армстронг излезе от кабината и влезе в предверието, следвайки Свенсен.

Джанели наблюдаваше как проверява паспорта на стюардесата — хубавата Джени Полард.

— Копеле — измърмори той и тихо добави, — тук има нещо гнило.

— А?

— Откога, по дяволите, висши служители от Криминалния отдел проверяват някакви скапани паспорти? Сигурен ли си, че не носим нещо по-особено?

— Не, разбира се. Винаги правя пълна проверка. Включително и на склада на Свен. Естествено, не преглеждам нещата на Линк, нито пък на Кейси… но те не биха направили такава глупост.