Джеймс Клавел - Търговска къща

— Така мисля — ухили се той. — Митничарите точно проверяват запасите ни от пиене и цигари.

Само за четири неща беше необходимо разрешително за внос или се плащаше мито — злато, алкохол, цигари и бензин — и освен наркотиците само една стока бе абсолютно забранена: всички видове огнестрелно оръжие и муниции.

Кейси се усмихна на Армстронг:

— Не носим никакъв ориз, господин началник. Линк не го обича.

— В такъв случай тук го очакват доста неприятни моменти.

Тя се засмя и се обърна отново към Свенсен:

— До утре. Благодаря ти.

— Точно в девет сутринта! — Свенсен се върна в самолета, а Кейси се обърна към Джон Чен.

— Линк каза да не го чакаме. Надявам се, че нямате нищо против — каза тя.

— А?

— Ще тръгваме ли? Имаме резервация за хотел „Виктория енд Албърт“ в Каулуун. — Тя понечи да вдигне чантите си, но в този момент от тъмното изникна носач, който ги взе. — Линк ще дойде по-късно… или утре.

Джон Чен я погледна глупаво.

— Няма ли да дойде господин Бартлет?

— Не. Ако получи разрешение, ще пренощува в самолета. В противен случай, ще дойде по-късно с такси. Но при всички положения утре на обед ще бъде с нас, според уговорката. Обядът не е отложен, нали?

— Не, но… — Джон Чен правеше отчаяни опити да включи. — Значи ще трябва да отложим срещата в десет сутринта?

— О, не. Аз ще присъствам на нея. Линк така или иначе нямаше да дойде. Тя е свързана само с финанси, а не с политика. Сигурна съм, че го разбирате. Линк е много уморен, господин Чен — каза тя. — Едва вчера се върна от Европа. — Тя погледна отново към Армстронг. — Капитанът попита кулата дали Линк може да спи в самолета, господин началник. Обадиха се на имиграционната служба и оттам казаха, че ще ни отговорят по-късно, но предполагам, че молбата ни ще стигне и до вас. Ще ви бъдем наистина много благодарни, ако дадете съгласието си. Напоследък наистина му се събра доста пътуване със самолет.

Армстронг се чу да казва:

— Ще поговоря за това с него.

— О, благодаря. Много ви благодаря — каза тя, след това се обърна към Джон Чен: — Съжалявам, че ви създавам толкова главоболия, господин Чен. Ще тръгваме ли? — тя понечи да тръгне към изход 16, както и носачът, но Джон Чен посочи своя Ролс.

— Не, насам, госпожице Чъ…, Кейси.

Очите й се разшириха:

— А, митницата?

— Днес ще минем и без нея — каза Армстронг, който явно я харесваше. — Подарък от правителството на Нейно Величество.

— Чувствам се като кралска особа.

— Това влиза в услугата.

Тя се качи в колата. Прекрасен мирис на кожа. И лукс. После забеляза носачът, който с бързи крачки влезе в сградата на летището.

— А багажът ми?

— Не се притеснявайте — рече Джон Чен с раздразнение. — Ще бъда в апартамента ви преди вас.

Армстронг задържа за момент вратата.

— Джон дойде с две коли. Едната за вас и господин Бартлет, а другата за багажа.

— С две коли?

— Разбира се. Не забравяйте, че вече сте в Хонконг.

Той изгледа отдалечаващата се кола. „Бартлет е късметлия“ — помисли си разсеяно и се зачуди защо ли се интересува от нея Специалното разузнаване.

— Просто посрещни самолета и лично провери паспорта й — му бе казал тази сутрин шефът на Специалното разузнаване. — А също и на господин Бартлет.

— Може ли да попитам защо, сър?

— Не, Робърт, не можеш да попиташ защо. Вече не работиш в този отдел — намери си топло местенце в Каулуун. Съвсем синекурна длъжност, нали?

— Да, сър.

— Освен това, Робърт, най-учтиво те моля да не забъркаш някоя каша довечера — може да са замесени доста големи имена. Създаваме си сума неприятности, за да ви държим в течение на това, което правят тези гадове.

— Да, сър.

Армстронг въздъхна докато се изкачваше по стълбата, следван от сержант Лий. Дю не ло мо на всички висши офицери и особено на шефа на Специалното разузнаване.

Горе на стълбата ги чакаха един от митничарите и Свенсен.

— Добър вечер, сър — каза митничарят. — Всичко на борда е тип-топ. Има един 38-и калибър с неотворена кутия със сто патрона, които са част от припасите. Един пистолет Верей Лайт. Освен това три ловджийски пушки и една дванадесети калибър с муниции, собственост на господин Бартлет. Всичко е записано в митническата декларация, а аз ги проверих. Има един заключен шкаф с оръжие в главния салон. Ключът от него е в капитана.

— Добре.

— Ще имате ли още нужда от мен, сър?

— Не, благодаря. — Армстронг взе митническата декларация и започна да я разглежда. Много вино, цигари, тютюн, бира и концентрати. Десет каси „Дом Периньон“ 59, петнадесет „Пюлини Монтраше“ 53, девет „Шато О’Брион“ 53. — А няма ли „Ротшилд“ 1916, господин Свенсен? — каза той с лека усмивка.