Колийн Маккълоу: Любимци на съдбата

Нещо повече, продължи да разправя вестоносецът. Войниците на Сула по своя воля отишли при него и му предложили парите си, за да купува с тях житото и овеса, плодовете и зеленчуците от селата на Калабрия и Апулия; не искали никой да се чувства ощетен от техния пълководец, никой да не стане жертва на кражба и убийство, никоя жена да не пострада и никое дете да не гладува, защото армията на Сула е минала през земите им. Всичко да бъде, както Сула реши. Някой ден, когато стане господар на Рим и цяла Италия, той щял да им се отплати.

Новината, че Южна Италия била щастлива да посрещне Сула, не зарадва особено Помпей, който се надяваше, че до мига, в който му се притече на помощ начело на трите си легиона, Сула ще е загазил достатъчно, за да оцени услугата. Толкова по-зле; Помпей вдигна рамене и промени плановете си според това, което беше научил.

— Ще вървим по брега до Бука, оттам ще поемем навътре в сушата, към Беневент — обясни той на главните центуриони, командващи трите легиона. По принцип командването на легионите се полагаше на знатни младежи с ранг на военни трибуни. Ако се беше поразтърсил, Помпей щеше да си намери такива, но знатните младежи щяха да оспорят правото му да командва армията, затова предпочете да се довери на свои хора; пък дори да знаеше, че мнозина знатни римляни биха го осъдили за постъпката.

— Кога тръгваме? — попита Варон, понеже другите не смееха.

Осем дни преди края на април — рече Помпей.

Тогава обаче на сцената се появи Карбон и Помпей пак трябваше да си променя плановете.

На север от склоновете на Западните Алпи се спускаше Емилиевият път, който разсичаше Италийска Галия на две и стигаше до Адриатическо море при Аримин; от Аримин започваше друг прекрасен път, който следваше брега на морето до Фан Фортуна, откъдето по Фламиниевия път се стигаше чак Рим. Това правеше Аримин изключително важен от стратегическа гледна точка град. Само Ареций имаше подобно значение за контрола на Апенините.

Беше логично Гней Папирий Карбон — два пъти консул, сега управител на Италийска Галия — да се настани заедно с осемте си легиона и конницата в близост до Аримин. От тази си база той можеше спокойно да се придвижва в три посоки: по Емилиевия път, през Галия към Алпите; по адриатическото крайбрежие в посока Брундизий и по Фламиниевия път към Рим.

В продължение на година и половина Карбон бе очаквал завръщането на Сула. Беше сигурен, че ще дебаркира в Брундизий. В Рим обаче бяха останали твърде много хора, които сега можеха да твърдят, че са неутрални, ала случеше ли се везните да се наклонят към Сула, веднага биха заели страната му; всички те се ползваха с достатъчно политическо влияние, за да съборят сегашните управляващи, което значеше, че столицата не бива да се изпуска от очи. В същото време Метел Пий се беше окопал в Лигурия на западната граница на Италийска Галия заедно с двата легиона от Римска Африка, които го бяха последвали, след като Карбон го лиши от управлението на провинцията. В мига, в който научеше за пристигането на Сула, Прасчо-син щеше да поиска да го посрещне, а това правеше Италийска Галия още едно несигурно място.

Разбира се, можеше да се разчита на шестнайсетте легиона в Кампания, а оттам до Брундизий беше по-близо, отколкото от Аримин, където чакаше Карбон; но до каква степен можеше да разчита на действащите консули Норбан и Сципион Азиаген? Карбон не знаеше. Нямаше я вече желязната му ръка да контролира Рим. В края на предната година той се бе убедил в две неща: че Сула ще се появи напролет и че Рим би бил по-склонен да му се противопостави, ако самият Карбон не е в града. Затова си беше осигурил избора на двамина верни поддръжници в лицето на Норбан и Сципион Азиаген, след което сам си връчи управлението на Италийска Галия, за да има добра позиция за наблюдение и да бъде готов за действие, щом се наложи. Изборът на двамата консули — поне на теория — беше добър: нито Норбан, нито Сципион Азиаген можеха да се надяват на милост от страна на Сула. Норбан беше клиент на Гай Марий, а Сципион Азиаген се беше преоблякъл като роб, за да избяга от Езерния по време на Съюзническата война — проява на слабост, която беше отвратила Сула. И все пак щяха ли да се справят двамата? Щяха ли да използват шестнайсетте легиона като истински пълководци, или щяха да изтърват птичето от клетката? Карбон не можеше да бъде сигурен.

Имаше и нещо, което не беше предвидил: че синът на Помпей Страбон, макар и още момче, ще има дързостта да събере три легиона от войниците на баща си, за да се присъедини към Сула! Не че Карбон вземаше младежа много насериозно. Обаче трите легиона опитни войници го притесняваха. Стигнеха ли веднъж до Сула, той щеше да знае как да ги използва.