Никой не помръдна. Никой не продума. Лицата край него бяха напълно безизразни.
Цезар се прибра в задната част на рострата и любезно кимна на Бибул.
— Кълна се пред Юпитер Оптимус Максимус, Юпитер Феретрий, Сол Индигес, Телура и Ян Клузивий, че аз, Марк Калпурний Бибул, изпълних своя свещен дълг на римски консул, като се оттеглих в дома си и според това, което свещените книги разпореждат, прекарах времето си да наблюдавам небето. Кълна се, че моят колега в консулството, Гай Юлий Цезар, носи нещастие, защото наруши моя указ…
— Вето! Вето! — изкрещя Клодий. — Това не е клетвата!
— Тогава ще произнеса речта си без клетва! — тросна се Бибул.
— Налагам вето над речта ти, Марк Калпурний Бибул! — разгневи се Клодий. — Чрез вето те свалям от длъжност, без да ти дам възможност да оправдаеш цяла една година бездействие! Върви си у дома, Марк Калпурний Бибул, и гледай небето! Слънцето залезе, за да скрие от очите ни най-лошия консул в историята на републиката! А ти благодари на звездите, задето няма да изтрия със закон името ти от календара и няма да отбележа годината като годината в консулството на Юлий и Цезар!
Жалка, тъжна и горчива гледка, помисли си отвратен Цезар и си тръгна, без да чака другите да го последват. Пред входа на Държавния дом плати щедро на ликторите си, благодари им за вярната служба през изтеклата година и попита Фабий дали той и колегите му биха желали да го придружат в Италийска Галия, която щеше да управлява като проконсул. Фабий прие от името на всички.
Случайността събра един до друг Помпей и Крас, наредили се на няколко метра зад Цезар, който бързаше да се изгуби в мъглата и вечерния здрач.
— Е, Марк, дори ние се държахме по-добре, когато бяхме консули, отколкото Цезар и Бибул тази година. Нищо че не се обичахме — отбеляза Помпей.
— Цезар имаше нещастието Бибул да го преследва при всяка нова длъжност. Прав си, ние се справихме по-добре въпреки всичките си различия. Поне сложихме край на мандата си в дружелюбна атмосфера, никой от нас не се промени като човек. Докато изминалата година промени жестоко Цезар. Той е станал много по-нетолерантен. Много по-безскрупулен. Сърцето му охладня, а мен това никак не ме радва.
— Може ли някой да го вини? Някои бяха решени на всяка цена да го съборят от власт. — Помпей направи няколко крачки и накрая добави: — Ти разбра ли смисъла на речта му, Красе?
— Мисля, че да. Поне това, което се усещаше. Цезар нарочно говори така, че да можем да тълкуваме думите му по много начини.
— Аз си признавам, че не я разбрах. Всичко звучеше толкова… мрачно . Сякаш ни предупреждаваше. А какво искаше да каже с това, че светът „щял да разбере“?
Крас се обърна към него и на лицето му се изписа необичайно широка усмивка.
— Имам странното усещане, Велики, че един ден и ти ще разбереш.
На мартенските иди дамите в Държавния дом се бяха събрали на следобедно празненство. В трапезарията присъстваха шестте весталки, Аврелия, Сервилия, Калпурния и Юлия: всички в прекрасно настроение.
Аврелия, която изпълняваше ролята на домакиня (Калпурния дори не би допуснала да й отнеме тази привилегия), черпеше гостенките си с всички възможни деликатеси, за които се беше сетила, включително бисквити с мед и лешници за малките. Щом вечерята привърши, Квинктилия, Юния и Корнелия Мерула бяха пратени да си играят в градината, а дамите придърпаха столовете си една до друга и се насладиха на спокойствието, доволни, че младите няма да ги подслушват.
— Цезар повече от два месеца стои на Марсово поле — поде Фабия, която изглеждаше преуморена от работа и притеснения.
— По-важното, Фабия, е как Теренция приема събитията — отбеляза Сервилия. — Вече няколко дни минаха, откакто Цицерон избяга.
— О, тя наглед приема всичко спокойно, но си мисля, че доста страда.
— Цицерон не трябваше да бяга — рече Юлия. — Знам, че Клодий прокара закон, забраняващ екзекуцията на римски граждани без присъда, но моят л… но Великия казва, че е било грешка от страна на Цицерон доброволно да се оттегли в изгнание. Според него, ако Цицерон бе останал в града, Клодий просто не би събрал смелост да прокара нов закон, насочен срещу Цицерон. Но след като Цицерон доброволно се махна, задачата се оказа лесна. Великия не успя да разубеди Клодий.
Аврелия нищо не каза. Мнението на Юлия за Помпей се различаваше коренно от нейното, а по-добре една влюбена до ушите си млада жена да не бъде подтиквана към сложни преценки.
Читать дальше