Роалд Дал - Вещиците

Приземният етаж на хотела бе лабиринт от общи помещения, всички с имена, изписани със златни букви на вратите. Минах през „Салон“, „Пушалня“, „Стая за игра на карти“, „Читалня“ и „Приемна“. Нито една от тях не беше празна. Тръгнах по голям дълъг коридор и в края му стигнах до „Бална зала“. Към нея водеше двукрила врата, а пред вратата имаше голям афиш, поставен на стойка. Там пишеше:

СРЕЩА НА КДБЖД

Ограничен достъп

Тази зала е резервирана за годишната среща

на

Кралското дружество за борба с жестокостта към децата

Двукрилата врата, водеща към залата, беше отворена. Надникнах вътре. Залата бе огромна. Имаше многобройни редове от столове, обърнати към подиум. Столовете бяха боядисани в златисто, а върху седалките бяха поставени малки червени възглавнички. Но наоколо нямаше жива душа.

Промъкнах се предпазливо в залата. Какво прекрасно тайно и тихо място. Срещата на Кралското дружество за борба с жестокостта към децата сигурно се бе провела по-рано през деня и всички вече си бяха отишли. Дори да не беше така, дори внезапно да дойдеха, тези прекрасни мили хора щяха да погледнат благосклонно на млад дресьор на мишки, зает с усърдна работа.

В дъното на залата се намираше голям сгъваем параван с изрисувани китайски дракони. Реших за всеки случай да проведа тренировката зад него. Ни най-малко не се страхувах от хората от Дружеството за борба с жестокостта към децата, но бе напълно възможно господин Стрингър, управителят, да надникне в залата. Ако това се случеше и той видеше мишките, горките те за нула време щяха да се озоват в кофата с вода на портиера.

Промъкнах се на пръсти до дъното на залата и се настаних на дебелия зелен килим зад паравана. Мястото беше великолепно! Идеално за дресура на мишки! Извадих Уилям и Мери от джобовете си, а те седнаха до мен на килима кротко и възпитано.

Днес щях да ги науча да ходят по въже. Никак не е трудно да превърнеш интелигентна мишка в забележителен акробат, ако знаеш как точно да подходиш. Първо ви трябва канап. Имах в себе си. След това се нуждаете от парче вкусен сладкиш. Курабийките със стафиди са любимата храна на белите мишки. Обожават ги. Имах курабийка със стафиди, която бях пъхнал в джоба си, докато с баба пиехме чай предишния ден.

И така, ето какво трябва да направите. Опъвате канапа здраво с две ръце, но в началото опънатата част трябва да е само 7–8 сантиметра. Поставяте мишката върху дясната си ръка и парченце курабийка върху лявата. Така мишката ще се намира само на 7 сантиметра от трохите. Ще може да ги види и подуши. Мустаците й ще потръпнат от вълнение. Ще може почти да стигне до курабийката, ако се наведе напред, но не съвсем. Трябва само да направи две крачки по канапа, за да се докопа до вкусната храна. Мишката тръгва напред, поставя едната си лапичка на въженцето, после другата. Ако има добро чувство за равновесие, а повечето мишки го имат, ще прекоси лесно канапа. Започнах с Уилям. Той мина по канапа, без да се поколебае. Оставих го да си гризне от курабийката, колкото да засиля апетита му. След това го поставих обратно върху дясната си ръка.

Този път отпуснах канапа. Направих го дълъг около 15 сантиметра. Уилям знаеше какво да направи. С изключителен баланс той пропълзя по канапа и стигна до курабийката. Възнаградих го, като му позволих да си гризне от нея.

Малко след това Уилям преминаваше по дългото 60 сантиметра опънато въже (или по-скоро опънат канап) от едната ми ръка до другата, за да стигне до курабийката. Гледката беше прекрасна. Той страшно се забавляваше. Държах канапа ниско над килима, за да не падне от високо, ако загубеше равновесие. Но той така и не падна. Уилям очевидно имаше акробатична дарба и беше удивително добър в ходенето по въже.

След това дойде редът на Мери. Оставих Уилям на килима до себе си и го възнаградих с още няколко трохи и една стафида. Започнах същото упражнение с Мери. Разбирате ли, голямата ми амбиция, мечтата на мечтите ми, беше един ден да имам свой собствен „Цирк на белите мишки“. Щях да имам малка сцена с червени завеси, а когато завесата се вдигнеше, публиката щеше да види как световноизвестните ми мишки ходят по въже, люлеят се на трапец, правят салта във въздуха, подскачат на трамплин и куп други неща. Щях да дресирам белите мишки да яздят бели плъхове, а плъховете щяха да препускат страховито по сцената.

Вече започвах да си представям как ще пътувам в първа класа по целия свят с прочутия си „Цирк на белите мишки“ и ще изнасям представления пред кралските особи в Европа.