Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

При тези думи той се приближи още повече, наведе се напред и тикна лице в лицето на Джеймс толкова близо, че Джеймс усети дъха му по бузите си. Дъхът му миришеше на застояло, гнило и леко на плесен като въздуха в старо мазе.

— Виж, момченце — продължи старецът, отвори кесийката и я наклони към Джеймс.

Вътре Джеймс видя многобройни малки зелени нещица, приличащи на камъчета или кристали, всяко едно голямо колкото зрънце ориз. Бяха необикновено красиви и блещукаха, сияеха и светеха прекрасно.

— Чуй ги! — рече старецът. — Чуй как се движат!

Джеймс се взря в кесийката и наистина дочу слабо шумолене, а после забеляза, че хилядите зелени нещица бавно, много бавно мърдат и се разместват, сякаш са живи.

— Тези неща притежават много повече сила и магия, отколкото всичко останало по света взето заедно — каза тихо старецът.

— Но… но, какво представляват? — промълви Джеймс, след като най-накрая се опомни. — Откъде са?

— А-ха — прошепна старецът. — Никога няма да познаеш! — Той се бе привел и все повече приближаваше лице към Джеймс, докато върхът на дългия му нос не докосна челото на момчето. Тогава изведнъж старчето отскочи назад и размаха бясно бастуна си във въздуха.

— Крокодилски езици! — извика той. — Хиляда дълги, слузести крокодилски езика, варени в черепа на мъртва вещица в продължение на двайсет дни и нощи заедно с очи от гущер! Добавяш пръсти на млада маймуна, свинско шкембе, клюна на зелен папагал, сок от бодливо прасе и три супени лъжици захар. Оставяш да къкри една седмица и луната ще свърши останалото!

Изведнъж старчето тикна бялата кесийка в ръцете на Джеймс и каза:

— Заповядай! Твоя е!

Джеймс Хенри Тротър стоеше стиснал кесийката и се взираше в стареца.

— А сега — рече старчето, — трябва само да направиш следното. Вземи голяма кана вода и изсипи зелените нещица в нея. После, много бавно, добави един по един десет косъма от главата си. Това ги задейства! Кара ги да се размърдат! След няколко минути водата ще започне да кипи и да се пени, а щом това стане, трябва бързо да изпиеш цялата кана до дъно на една глътка. А после, миличък, ще усетиш как в стомаха ти ври и кипи, от устата ти ще започне да излиза пяна, а веднага след това ще започнат да ти се случват удивителни неща, прекрасни , невероятни неща — и никога повече няма да си нещастен. Защото в момента си нещастен, нали? Няма нужда да ми отговаряш! Знам всичко! А сега върви и направи точно каквото ти казах. И не казвай нито думичка на ужасните си лели! Нито дума! И не позволявай на зелените нещица да ти избягат! Защото избягат ли, ще дадат магията си на някой друг вместо на теб ! А ти не искаш това, нали, миличък? На каквото първо се натъкнат, било то буболечка, насекомо, животно или дърво, то ще получи цялата им магия! Затова стискай здраво кесийката! Внимавай да не скъсаш хартията! Тръгвай! Хайде! Не се помайвай! Моментът настъпи! Побързай!

При тези думи старецът се обърна и изчезна в храстите.

В следващия миг Джеймс се затича към къщата с всички сили. Каза си, че ще го направи в кухнята само да не го видят леля Спондж и леля Спайкър. Беше страшно развълнуван. Хвърчеше през високата трева и копривата, без да го е грижа дали ще опари голите му колене, а в далечината виждаше леля Спондж и леля Спайкър, седнали на шезлонгите с гръб към него. Джеймс зави настрани, за да заобиколи къщата от другата страна, но внезапно, докато минаваше под старата праскова в средата на градината, се подхлъзна и падна по очи в тревата. Книжната кесийка се отвори, когато се удари в земята, и хиляди зелени нещица се пръснаха във всички посоки.

Джеймс веднага се надигна на ръце и започна да пълзи наоколо, за да търси ценните съкровища. Но какво ставаше? Нещицата потъваха в пръстта! Той ги видя как шават и се гърчат, докато си пропиваха път през твърдата почва, и протегна ръка да сграбчи няколко от тях, ала беше твърде късно, защото те изчезваха точно под пръстите му. Опита се да хване още няколко, но се случи същото! Джеймс започна да загребва трескаво пръстта, за да хване останалите, те обаче бяха по-бързи от него. Всеки път, когато тъкмо щеше да хване някое, то изчезваше в земята. И само за няколко секунди всички до едно бяха потънали!

На Джеймс му идваше да се разплаче. Вече нямаше как да си ги върне — бяха изчезнали, изчезнали завинаги.

Но къде отидоха? И защо, за бога, така нетърпеливо се шмугнаха в земята? Какво търсеха? Там долу нямаше нищо. Нищо, освен корените на старата праскова… и цял куп земни червеи, стоножки и насекоми, които живееха в почвата.