Элвин Уайт - Паяжината на Шарлот

— Моля за внимание! Дали е възможно лицето, което се обърна към мен снощи преди лягане, да бъде така любезно да даде съответния знак или сигнал или да издаде подходящ звук и да се представи!

Уилбър млъкна и се заслуша. Всички останали животни бяха вдигнали глави и го гледаха изумени. Уилбър се изчерви. Въпреки това, той беше твърдо решен да установи контакт със своя незнаен приятел.

— Моля за внимание! — каза той. — Ще повторя това съобщение. Дали е възможно лицето, което се обърна към мен снощи преди лягане, да бъде така любезно да проговори? Моля те, кажи ми къде си, ако си ми приятел.

Овцете се спогледаха с погнуса.

— Спри с тези глупости, Уилбър — каза най-старата овца. — Ако имаш нов приятел тук, вероятно смущаваш съня му, а най-бързият начин да развалиш едно приятелство е да събудиш някого сутринта, преди да е готов да бъде събуден. Как може да си сигурен, че приятелят ти обича да става рано?

— Моля да бъда извинен от всички — прошепна Уилбър. — Не исках да нахалствам и да ви притеснявам.

Той смирено легна в оборската тор с лице към вратата. Уилбър не знаеше, но неговият приятел бе съвсем наблизо, а старата овца беше права — приятелят все още спеше.

Скоро Ларви се появи със закуската, Уилбър се втурна навън, бързо изяде всичко и облиза копанята. Овцете тръгнаха надолу по пътеката, гъсокът се заклатушка зад тях, като придърпваше с човка стръкчета трева. И тогава, точно когато Уилбър се гласеше за сутрешната си дрямка, той чу същото тъничко гласче, което бе чул предната вечер.

— Салют! — каза гласчето.

Уилбър подскочи.

— Са- какво ? — викна той.

— Салют! — отвърна гласчето.

— Какво е това? И къде си ти? — почти пищеше Уилбър. — Моля те, моля те, кажи ми къде си и какво представлява този салют?

— Салют означава „поздравления“ — каза гласът. — Когато казвам „Салют!“ това е моят специален начин да кажа „Добро утро!“ или „Здравей!“. Всъщност това е глупава дума и аз самата се чудя на себе си, че я ползвам. Що се касае до моето местонахождение — съвсем лесно е. Погледни към ъгъла на вратата! Ето ме. Виж, махам ти.

Най-накрая Уилбър успя да види съществото, което му бе говорило така мило. Опъната през целия горен ъгъл, на вратата се кипреше голяма паяжина и от върха на паяжината с главата надолу висеше сив паяк. Беше голям колкото капка дървесна смола. Имаше осем крачета и махаше с едното от тях към Уилбър в приятелски поздрав.

— О, да, наистина! — каза Уилбър. — Да, наистина! Как си? Добро утро! Салют! Много се радвам да се запознаем. Моля те, кажи ми как се казваш. Може ли да ми кажеш името си?

— Името ми — каза паякът, — е Шарлот.

— Шарлот коя? — попита Уилбър нетърпеливо.

— Шарлот А. Каватика. Но ме наричай просто Шарлот.

— Мисля, че си красива — каза Уилбър.

— М-да, определено съм хубавка — отвърна Шарлот. — Няма спор тук. Почти всички паяци са доста симпатични. Не съм чак толкова лъскава като някои, но имам доста приличен вид. Ще ми се да можех да те видя, Уилбър, така ясно, както ме виждаш ти.

— Защо да не можеш да ме видиш? — попита Уилбър. — Аз съм тук, съвсем наблизо.

— Да, но аз съм късогледа — отвърна Шарлот. — Винаги съм била отвратително късогледа. В известно отношение това е добре, но си има и недостатъци. Гледай сега как ще омотая тая муха.

Една муха, която се подмотваше от известно време около копанята на Уилбър бе литнала високо и бе попаднала в долния край на паяжината на Шарлот, като се бе оплела из лепкавите й нишки. Бясно махаше с криле и се опитваше да се освободи.

— Първо — каза Шарлот, — се спускам към нея. — Тя се стрелна във въздуха към мухата, като пусна надолу тънка копринена нишка, свободна откъм задния край. — След това я оплитам — обясни и хвана мухата, пусна няколко хвърлея копринен конец около нея, увъртя ги няколко пъти, докато мухата не можеше вече да се движи.

Уилбър гледаше ужасѐн. Не можеше да повярва на това, което виждаха очите му, и, макар че никак не обичаше мухи, за тая специално някак му стана жал.

— Така! Сега я нокаутирам — обясни Шарлот и захапа мухата. — Вече не може да чувства нищо и от нея ще излезе една перфектна закуска.

— Искаш да кажеш, че ядеш мухи? — ахна Уилбър.

— Разбира се. Мухи, буболечки, скакалци, голям избор от бръмбари, молци, пеперуди, вкусни хлебарки, комари, дребосъци, дългоножки, стоножки, големи комари, щурци — всичко, което не е било достатъчно умно да избегне паяжината ми. Аз трябва да се храня и да живея, нали така?