Элвин Уайт - Паяжината на Шарлот

— Може ли малко пари? — попита Фърн.

— Може ли и на мен? — попита Ейвъри.

— Ще спечеля кукла, като завъртя колелото и то спре точно на правилното число — каза Фърн.

— Аз пък ще управлявам реактивен самолет и ще го накарам да се блъсне в друг самолет.

— Може ли да си купя балон? — попита Фърн.

— Може ли замразен ванилов крем и чийзбургер и една малинова сода? — попита Ейвъри.

— Хайде, деца, млъкнете малко, докато разтоварим прасето — каза мисис Арабъл.

— Нека оставим децата да се забавляват сами — рече мистър Арабъл. — Панаирът идва веднъж в годината.

Мистър Арабъл даде на Фърн две монети от по двайсет и пет цента и две монети от по десет цента, а на Ейвъри — пет монети от по десет цента и четири по пет цента.

— И помнете, парите трябва да ви стигнат за целия ден! Не ги харчете в първите пет минути! И да сте тук, на камиона по обед, за да можем да обядваме заедно! И не яжте неща, от които да ви заболи стомах!

— И ако отидете на онези люлки, да се държите здраво, много здраво! Чувате ли ме? — добави мисис Арабъл.

— И да не се изгубите!

— И да не се изцапате!

— Да не седите дълго на слънце! — каза майка им.

— Оглеждайте се за джебчии! — предупреди ги баща им.

— И не пресичайте пистата за конни състезания! — викна мисис Зукерман.

Децата се хванаха за ръка и затичаха към въртележката, към прекрасната музика, към сергиите, където нямаше да има никакви родители, които да ги наставляват и командорят, където щяха да са щастливи и свободни и да правят каквото си искат. Мисис Арабъл ги гледаше как се отдалечават. После въздъхна и издуха носа си.

— Мислиш ли, че е редно? — запита тя.

— Все някога трябва да пораснат — каза мистър Арабъл. — Панаирът е добро място да се сложи началото, според мен.

Докато разтоварваха Уилбър и го изваждаха от колибата му, около него се събра тълпа зяпачи. Всички се заглеждаха в надписа „Славното прасе на Зукерман“. Уилбър на свой ред ги гледаше изпитателно и се опитваше да изглежда извънредно добре. Новият дом му харесваше. В тази кочинка имаше трева и заслон, който да го пази от слънцето.

Шарлот избра подходящ момент и, когато никой не гледаше, се измъкна пъргаво от къщурката и се покатери под навеса на покрива. Никой не я забеляза.

Темпълтън, който никак не искаше да се показва на дневна светлина, остана тих и спотаен под сламата в колибата. Мистър Зукерман сипа обезмаслено мляко в копанката на Уилбър и сложи чиста слама, след което той и мисис Зукерман отидоха да разгледат кравите, да видят чистокръвните породи коне и други забележителности. Мистър Зукерман искаше преди всичко да види тракторите, а мисис Зукерман — да погледне фризерите. Ларви се мотаеше сам, надявайки се да види приятели и да се позабавлява с тях.

Веднага, щом хората заминаха, Шарлот се обърна към Уилбър.

— Добре е, че не можеш да видиш това, което виждам аз — каза тя.

— Какво виждаш? — попита Уилбър.

— Има едно прасе в съседната кочина и то е огромно. Боя се, че е много по-голямо от теб.

— Може би е по-старо от мен и е имало повече време да расте — предположи Уилбър и сълзи изпълниха очите му.

— Ще се спусна малко и ще огледам по-добре — каза Шарлот. После се покатери по една греда, вмъкна се в съседната кочина, пусна една дълга нишка, увисна на нея и се озова точно пред зурлата на грамадното прасе.

— Как се казвате? — попита любезно тя.

— Нямам име — отвърна прасето, вторачено в Шарлот. — Наричат ме Чичо.

— Много добре, Чичо — отвърна Шарлот. — Кога си роден? Ти пролетно прасе ли си?

— Разбира се, че съм пролетно прасе! — каза Чичо. — Ти какво реши? Че съм пролетно пиле ли? Хо-хо-хо! Това беше добра шега, нали, Сестро?

— Умерено смешна шега, бих казала. Но съм чувала и по-смешни. Радвам се, че се запознахме. Сега трябва да тръгвам.

Тя бавно се изкачи обратно и се върна при Уилбър.

— Казва, че е пролетно прасе — докладва тя. И вероятно е. Едно обаче е сигурно. Има изключително неприятно излъчване. Прекалено фамилиарничи, ужасно е шумен и пуска тъпи шеги. Освен това — последното нещо, което може да се каже за него е, че е чист и приятен. Ти си далеч, далеч по-чист и приятен. Стана ми противен, а разговорът ми с него бе доста кратък. Въпреки това, ще е трудно да се преборим с това прасе, Уилбър, поради размера и теглото му. Но, ако ти ми помогнеш, може да успеем.

— Кога ще изплетеш мрежа? — попита Уилбър.

— Ако не съм много уморена, днес в късния следобед — каза Шарлот. — И най-малкото усилие ме уморява тези дни. Май нямам онази сила, която имах преди. Предполагам, че е от възрастта.