Элвин Уайт - Паяжината на Шарлот

Камионът доближи кочината на заден ход и спря. Мистър Арабъл угаси двигателя и излезе. Мина откъм задницата му и свали капака на каросерията. Гъските ликуващо се разкрякаха. Мисис Арабъл слезе от камиона. Фърн и Ейвъри скочиха на земята. Мисис Зукерман дойде по пътеката от къщата. Всички се наредиха до оградата и с възхищение огледаха Уилбър и неговата красива, зелена дървена колибка. Никой не подозираше, че там вече се бяха настанили един плъх и един паяк.

— Това е прасето! — каза мистър Арабъл.

— Удивителен е! — възхити се Ларви.

— Много е сияен! — каза Фърн, спомняйки си деня, в който той се роди.

— Е, поне е чист — отбеляза мисис Зукерман. — Млечната суроватка със сигурност свърши работа.

Мистър Арабъл огледа внимателно Уилбър.

— Да, той е чудесно прасе — каза. — Не е за вярване, че беше изтърсакът измежду всичките новородени. — Ще имаш бая излишна шунка и бекон, Хоумър, когото му дойде времето да заколиш това прасе.

Уилбър чу тези думи и сърцето му спря.

— Мисля, че ще припадна! — прошепна той на старата овца, която гледаше.

— Наведи глава надолу! — каза му тихичко тя. — В главата ти трябва да влезе кръв!

Уилбър падна на колене с цялата си тежест. Очите му се затвориха.

— Вижте! — изпищя Фърн — Той припада!

— Хей, вижте ме! — кряскаше Ейвъри, катерейки се на четири крака към колибата на Уилбър. — Аз съм прасе! Аз съм прасе!

Кракът на Ейвъри докосна скрития под сламата Темпълтън.

„Лелеее, каква каша! — помисли си плъхът. — Какви странни същества са това момчетата. Защо позволих да ме убедят да се забъркам в това?“

Гъските видяха Ейвъри в дървената колиба и пак закрякаха.

— Ейвъри, слизай от там на секундата! — изкомандва майка му. — За какъв се мислиш?

— Аз съм прасе! — викаше Ейвъри и хвърляше сламата във въздуха. — Грух, грух, грух!

— Татко, камионът тръгна! — каза Фърн.

Камионът, както си беше без шофьор зад волана, бе започнал да се спуска надолу по хълма. Мистър Арабъл се хвърли в него и дръпна ръчната спирачка. Камионът спря. Гъските пак се разкрякаха. Шарлот се сви колкото е възможно повече, стана като точица, така че да не я забележи Ейвъри.

— Излизай веднага! — викна мисис Арабъл. Ейвъри изпълзя от дървената барачка и почна да криви лице и да се плези на Уилбър. Уилбър припадна.

— Прасето припадна! — каза мисис Зукерман. — Плиснете го с вода!

— Плиснете го с млечна суроватка — предложи Ейвъри.

Гъските отново закрякаха.

Ларви изтича за кофа вода. Фърн прекрачи оградата и коленичи до Уилбър.

— Това е слънчев удар. Жегата му е дошла в повече! — каза Зукерман.

— Може би е умрял — предположи Ейвъри.

— Веднага излизай от тая кочина! — викаше мисис Арабъл.

Ейвъри изпълни нареждането и се качи на камиона, за да наблюдава по-добре. Ларви се върна със студената вода и я плисна върху Уилбър.

— Хвърли малко и на мен! — каза Ейвъри. — И на мен ми е топло.

— О, хайде млъквай най-после! — викна Фърн. — Млък-вай! Очите й се премрежиха от сълзи.

Почувствал студената вода, Уилбър се съвзе. Той се изправи бавно на крака. Гъските крякаха и ликуваха.

— Стана — каза мистър Арабъл. — Мисля, че му няма нищо.

— Гладен съм — каза Ейвъри. — Искам карамелизирана ябълка.

— Уилбър вече е добре — каза Фърн. — Може да тръгваме. Искам да се кача на въртележката.

Мистър Зукерман, мистър Арабъл и Ларви хванаха прасето и го забутаха към дървената му барака. Уилбър започна да се бори. Колкото повече бутаха те, толкова по-силно се съпротивляваше той. Ейвъри слезе и се присъедини към мъжете. Уилбър риташе, грухтеше и се мяташе.

— Нищо му няма на това прасе — каза весело мистър Зукерман и натисна Уилбър с коляно. — Хайде всички сега, момчета! Бутайте!

С един последен напън те натикаха Уилбър в колибата. Гъските крякаха и ликуваха. Ларви закова няколко летви отзад, за да не може прасето да излезе. След това, събрали цялата си сила, мъжете вдигнаха колибата с прасето и я стовариха върху каросерията. Те не знаеха, че под сламата има плъх, а в една малка дупка в чамовата дъска се криеше сив паяк. Виждаха само прасето.

— Всички да се качват! — викна мистър Арабъл.

Той запали мотора. Дамите седнаха до него, а мистър Зукерман, Ларви, Фърн и Ейвъри се накачиха в каросерията. Камионът тръгна. Гъските ликуваха. Децата им отвърнаха, и така всички потеглиха към панаира.

Когато спряха на паркинга близо до панаира, вече се чуваше музика и се виждаше как виенското колело се върти високо в небето. Усетиха миризмата на прах от състезателната писта, по която тъкмо беше минала специална машина да напръска с вода. Правеха се хамбургери, балони се издигаха високо. Можеше да се чуе блеенето на овцете в кошарите им. Силен глас гръмна по високоговорителите: „Моля за внимание! Собственикът на «Понтиак», номер Н-2439, да премести колата си, паркирана до беседката с фойерверките!“.