Элвин Уайт - Паяжината на Шарлот

— Какво означава „всестранно развито“? Пълно с яйца ли? — попита Уилбър.

— Разбра се, че не — отвърна му Шарлот. — Това означава, че мога с лекота да сменям една дейност с друга. Означава също, че не ограничавам дейностите си до плетене на паяжини, хващане на плячка и други такива неща.

— Защо не дойдеш с мен на панаира и да снесеш яйцата си там? — продължаваше да упорства Уилбър. — Ще е толкова забавно.

Шарлот подръпна мрежата си замислено и малко тъжно я загледа как се люлее.

— Боя се, че ще ти откажа. Не знаеш нищо за снасянето на яйца, Уилбър. Не мога да пренаредя семейните си задължения и да ги нагодя към провеждането на един панаир. Когато съм готова да снеса яйцата си, аз трябва да ги снеса — с панаир или без панаир, справедливо или несправедливо. Въпреки всичко, не желая да се тревожиш за това — може да отслабнеш. Да се разберем така: ще дойда на панаира, ако това ми е възможно.

— О, добре! — каза Уилбър. — Знаех си, че не би ме изоставила точно, когато имам най-голяма нужда от теб.

Целия този ден Уилбър остана вътре, отпуснат и спокоен в сламата. Шарлот също си почина и изяде един скакалец. Тя знаеше, че няма да може да помага повече на Уилбър. След няколко дни трябваше да зареже всичко и да направи малко сакче, в което да положи яйцата си.

Нощта преди панаира всички си легнаха рано. Фърн и Ейвъри си легнаха преди девет. Ейвъри сънува, че виенското колело е спряло и той се е оказал на върха му. Фърн пък сънува, че й става лошо на люлките.

Ларви си легна в осем и половина. Той сънува, че хвърля бейзболни топки по парцалена котка и печели оригинално одеяло „Навахо“. Мистър и мисис Зукерман си бяха легнали в девет. Мисис Зукерман лежеше и мечтаеше за нов фризер. Мистър Зукерман лежеше и сънуваше прасето. Присъни му се, че Уилбър е станал сто метра дълъг и шейсет метра висок, че беше спечелил всички награди на панаира и беше покрит със сини панделки и дори имаше синя корделка, завързана за края на малката му опашка.

Долу, във фермата, животните също бяха легнали рано. Всички, с изключение на Шарлот. Утре бе Денят на панаира. Утре бе Денят на справедливостта. Всяка животинка щеше да стане рано, за да изпрати Уилбър, който поемаше по пътя на голямото си приключение.

Когато пукна зората, всички се разбудиха още с първата светлина. Денят се очертаваше горещ. Нагоре по пътя, в къщата на Арабъл, Фърн помъкна една кофа с гореща вода и гъба за баня. После облече най-красивата си рокля, понеже знаеше, че на панаира ще има момчета. Мисис Арабъл изтърка хубаво врата на Ейвъри и намокри косата му. После я раздели на път по средата и я приглади с четка, докато тя някак улегна и всеки косъм, с изключение на няколко немирно щръкнали, легна гладко. Ейвъри сложи чисто бельо, прани джинси и чиста фланелка. Мистър Арабъл се облече, закуси и излезе да лъсне камиона. Бе предложил да закара всички на панаира, в това число и Уилбър.

Ларви, станал рано, в добро настроение, сложи чиста слама в дървената колиба, после я вдигна и я постави до кочината на Уилбър. Тя беше зелена и на нея със златни букви пишеше:

СЛАВНОТО ПРАСЕ НА ЗУКЕРМАН

Шарлот бе поправила паяжината си специално за случая и тя изглеждаше прекрасна. Уилбър изяде закуската си бавно. Той се опитваше да изглежда сияещ и внимаваше да не си изцапа ушите с храна.

В кухнята мисис Зукерман направи неочаквано съобщение:

— Хоумър, мисля да направя една баня с млечна суроватка на това прасе.

— Да му направиш какво? — попита мистър Зукерман.

— Баня с млечна суроватка. Баба ми често къпеше нейното прасе така, когато то станеше прекалено мръсно. Току-що ми хрумна.

— Уилбър не е мръсен — каза гордо мистър Зукерман.

— Има мръсотия зад ушите — обясни мисис Зукерман. — Всеки път когато Ларви изсипва кофата, той се навира отдолу и храната тече по ушите му. След това изсъхва и се образуват корички. Освен това има мръсно петно там, където е лежал в торта.

— Той лежи в чиста слама — поправи я мистър Зукерман.

— Мръсен е и толкоз. Ще бъде окъпан.

Уморен от спора, мистър Зукерман седна и захапа една поничка. Жена му излезе до дървената барака. Когато се върна, бе нахлузила гумени ботуши, бе облякла стар дъждобран и носеше кофа с млечна суроватка и малка дървена четка.

— Едит, ти си луда — замърмори мистър Зукерман.

Обаче тя не му обърна никакво внимание. Двамата тръгнаха заедно към кочината. Мисис Зукерман хич не си поплюваше и мигом се захвана за работа. Топеше четката в суроватката и търкаше прасето навсякъде. Гъските се събраха да гледат сеир, а овцете и агнетата не закъсняха да се присъединят. Дори Темпълтън подаде нос да види как Уилбър го къпят с млечна суроватка. На Шарлот й стана толкова интересно, че чак се спусна ниско долу, за да може да вижда по-добре. Уилбър стоеше неподвижен със затворени очи. Усещаше как суроватката го гъделичка по лицето и отвори уста, та малко да влезе и вътре. Беше много вкусно. Той се почувства сияен и щастлив. Когато мисис Зукерман свърши с почистването и го изсуши Уилбър стана най-красивото и най-чистото прасе, което някога се е виждало. Беше бял, с розови уши и зурла, с гладка като коприна кожа.