Элвин Уайт - Паяжината на Шарлот

— Това е някой, който лети с балон — поясни Шарлот. — Братовчедка ми обичаше да стои на главата си, хваната за някоя клонка. Произвеждаше голямо количество нишки, които образуваха балон, а после се пускаше и се оставяше на балона да я носи нагоре, нагоре с топлия вятър.

— Това вярно ли е — попита Уилбър, — или сега си го измисляш?

— Вярно е — каза Шарлот. — Имам доста забележителни братовчедки. А сега, Уилбър, време е да заспиваш.

— Изпей ми нещо! — помоли настоятелно Уилбър, затваряйки очи.

И Шарлот запя приспивна песен, в това време щурците засвириха в тревата, а във фермата стана тъмно. Ето каква песен му изпя тя:

Когато песента свърши, Уилбър вече спеше, а Фърн стана и се отправи към дома.

Следващият ден бе събота. Фърн помагаше на майка си в миенето на съдовете от закуската. Мисис Арабъл си вършеше работата мълчаливо. Тя се надяваше, че Фърн ще отиде да играе с другите деца, вместо пак да побегне към фермата на Зукерман и да прекара цялото време там, седнала на столчето.

— Шарлот е най-добрият разказвач на приказки, който някога съм срещала — каза Фърн, докато бършеше с кърпата една купа.

— Фърн! — каза майка й строго. — Не бива да си измисляш такива неща. Ти знаеш, че паяците не могат да разказват приказки. Паяците не могат да говорят!

— Шарлот може — отвърна Фърн. — Тя не говори силно, но говори.

— Каква приказка разказа? — попита мисис Арабъл.

— Ами, тя ми разказа — започна Фърн, — за една нейна братовчедка, която хванала риба в паяжината си. Не мислиш ли, че е доста забавно?

— Фърн, мило мое дете, как може риба да се заплете в паяжината на някой паяк. Това вече си го измисляш — каза мисис Арабъл.

— О, случило се е наистина. И още как! — отговори Фърн. — Шарлот никога не лъже. Тази нейна братовчедка направила паяжина над едно поточе. Докато тя си висяла при паяжината, една малка рибка подскочила във въздуха и се оплела в мрежата. Та, тази рибка се закачила само с едната си перка, опашката й бясно се мятала и блестяла на слънчевите лъчи. Не можеш ли просто да се опиташ да си представиш паяжината, страшно надвиснала над потока, опъната от тежестта на рибката? Братовчедката на Шарлот се суетяла около нея, спускала се навътре, бягала навън, опашката на рибката я блъскала свирепо по главата. Танцувала навън, навътре, хвърляйки нишките си около рибката. Борела се неуморно, мятала…

— Фърн! — скара се майка й. — Престани да си измисляш тези дивотии.

— Не си измислям нищо — каза Фърн. — Само ти казвам какви са фактите.

— И какво станало накрая? — попита майка й, чието любопитство започна да надделява.

— Братовчедката на Шарлот спечелила битката. Тя успяла да увие здраво рибата и, чак когато вече ставала за ядене, я изяла. Паяците трябва да ядат, както и всички ние.

— Да, предполагам, че им се налага — каза разсеяно мисис Арабъл, като че мислеше за нещо друго.

— Шарлот има и една друга братовчедка, която можела да лети с балон. Тя обичала да стои на главата си и произвеждала голямо количество нишки, които образували балон, а после се пускала и се оставяла балона да я носи нагоре, нагоре с топлия вятър. Мамо, никога ли не ти се е искало да можеш да направиш такова нещо?

— Сега като се замисля, да, би ми се искало — отвърна мисис Арабъл. — Но, Фърн, мила моя, много ми се ще да излизаш навън и да се виждаш с някои от приятелчетата си, вместо все да седиш във фермата на чичо си Хоумър. Прекарваш прекалено много време там. Не е добре да бъдеш толкова дълго сама.

— Сама ли? — каза Фърн. — Сама? Моите най-добри приятели са във фермата. Това е място за много контакти. Там не е никак самотно.

След малко Фърн изчезна надолу по пътеката към къщата на Зукерман. Майка й започна да бърше праха във всекидневната. Докато работеше, не спираше да мисли за Фърн. Не изглеждаше естествено за едно малко момиченце толкова да се интересува от животни. Накрая тя реши да се отбие при доктор Дориан, да поиска съвет от него или поне да чуе мнението му. Качи се в колата и подкара към кабинета му в селото.

Доктор Дориан имаше гъста брада. Той се зарадва да види мисис Арабъл и й предложи удобен стол.