Элвин Уайт - Паяжината на Шарлот

И така, говорейки си сама, тя работеше бързо и съсредоточено по трудната задача. Когато свърши, вече беше огладняла. Изяде една малка буболечка, която бе запазила от по-рано и заспа.

На другата сутрин Уилбър се събуди и застана под мрежата. Той пое ведрия въздух на утрото дълбоко в дробовете си. Капките роса по мрежата, в които се оглеждаше слънцето, я караха да блещука и тя се виждаше съвсем ясно. Когато Ларви пристигна със закуската, там се кипреше прасето красавец и над него с главни печатни букви, спретнати и ясни, лъщеше думата „УДИВИТЕЛЕН!“.

Ново чудо!

Ларви хукна обратно да вика мистър Зукерман, мистър Зукерман хукна да вика мисис Зукерман, мисис Зукерман побягна към телефона да се обади на семейство Арабъл. Семейство Арабъл се качи в камионетката и тръгна бързо към Зукерманови. Всички застанаха пред кочината и дълго, дълго гледаха буквите и отново, и отново препрочитаха надписа. А в това време Уилбър, който наистина се чувстваше удивително, стоеше тихичко, изпъчил гордо гърди и мърдаше зурлата си ту наляво, ту надясно.

— Удивително! — каза задъхан от радост и вълнение мистър Зукерман. — Едит, ти най-добре иди се обади на репортера на „Седмични новини“ и му кажи какво се е случило. Той ще се заинтересува. Може да пожелае да доведе фотограф. Няма прасе в целия щат, което да е така удивително като нашето.

Новината бързо се разчу. Хората, които бяха идвали да видят Уилбър, когато той беше „ТОВА Е ПРАСЕТО!“ сега идваха да го видят колко е „УДИВИТЕЛЕН“.

Следобед, когато отиде да издои кравите и да почисти обора, Зукерман се замисли над това, какво чудно прасе притежава.

— Ларви — викна той. — Никаква кравешка тор няма да се слага в кочината от днес нататък. Аз имам удивително прасе! Искам то да има чиста, свежа слама за легло и тази слама да се сменя всеки ден! Разбрано?

— Да, сър! — отвърна Ларви.

— Освен това, искам да започнеш да строиш колиба за Уилбър. Решил съм да го заведа на панаира на шести септември. Направи колибата му голяма, боядисай я в зелено и я надпиши с хубави златни букви!

— Какво да напиша с тези букви? — попита Ларви.

— Трябва да напишеш „Славното прасе на Зукерман“.

Ларви грабна една вила и отиде да вземе чиста слама. Отсега надушваше, че с това необикновено прасе в къщата се очертава доста допълнителна работа.

Малко под ябълковата градина, в края на пътечката, се намираше бунището, където мисис Зукерман изхвърляше всякакви непотребни неща. Тук, в едно малко пространство без никаква растителност, скрита между млади елши и диви малинови храсти, се издигаше впечатляваща купчина стари бутилки, празни консервни кутии, мръсни черджета, метални парчета. И още: счупени бутилки, счупени пружини, счупени панти, изтощени батерии, списанията от миналия месец, стари непотребни кърпи за сушене на чинии, одрипавели работнически комбинезони, ръждясали остриета и шипове, пробити кофи, забравени капачки и всякакъв боклук, та дори една резервна част за повредения фризер, която дори не беше точния размер.

Темпълтън познаваше добре бунището и там му харесваше. Имаше много приятни места за криене — нещо, изключително важно за един плъх. Там, както винаги, имаше и консервна кутия, в която все още се намираше малко останала храна.

Плъхът дълго тършува наляво-надясно из бунището. Когато се върна във фермата, носеше в уста една реклама, която бе откъснал от старо, намачкано списание.

— Това как го намираш? — попита той, показвайки рекламата на Шарлот. — Пише „ХРУПКАВ“ а „хрупкав“ е хубава дума за паяжината ти.

— Идеята не е добра — отвърна Шарлот. — По-зле от това едва ли може да бъде. Ние не искаме Зукерман да мисли, че Уилбър е хрупкав. Може да почне да си представя хрупкав чипс, хрупкав пържен бекон или шунка. Тази дума ще му развихри въображението. Ние трябва да рекламираме благородните качества на Уилбър, а не вкусовите. Темпълтън, моля те, иди и намери друга дума.

Темпълтън изглежда не хареса особено идеята, но въпреки това се промъкна обратно към бунището и скоро се върна с лента от памучна риза.

— Това става ли? Етикет от стара риза.

Шарлот разгледа етикета, а там пишеше „ПРЕДВАРИТЕЛНО СВИТ“.

— Съжалявам, Темпълтън — каза тя, — обаче и дума не може да става за „ПРЕДВАРИТЕЛНО СВИТ“. Ние искаме Зукерман да мисли Уилбър за красиво, обло прасе, а не за дреха или за нещо, което се е свило или смалило. Ще се наложи да те помоля да отидеш пак.

— Ти за какъв ме вземаш? За някакъв куриер ли? — изсумтя плъхът. — Не възнамерявам да прекарам цялото си време в търсене на рекламни материали из бунището.