Ектор Мало - Без дом

Не исках много едра, много угоена крава. Първо, защото колкото е по-угоена една крава, толкова й е по-висока цената. После — колкото е по-едра една крава, толкова повече храна й трябва, а аз не исках моят подарък да създава затруднения на мама Барберен. Тъй че главното беше да науча цената на кравите или по-точно на крава, каквато имах желание да купя.

За щастие това не беше трудно за мене — при нашия скитнически живот често се срещахме вечер в странноприемниците с превозвачи и търговци на едър рогат добитък. Много лесно беше да ги попитам за цената на кравите. Но първия път зададох своя въпрос на един воловар, който изглеждаше добър човек и веднага ми хареса, вместо отговор той ми се изсмя в лицето. После воловарят се тръшна на стола си, като от време на време удряше страшно с юмруци по масата. Накрая повика стопанина.

— Знаете ли какво ме пита това музикантче? Колко струва една крава, нито много едра, нито много угоена, с една дума, добра крава. Трябва ли да бъде и учена?

И пак прихна да се смее, но аз не се смутих.

— Да дава хубаво мляко и да не яде много.

— Трябва ли да позволява да я водите с връвчица по пътищата като вашето куче?

След като изчерпа всичките си шеги и разгъна достатъчно своето остроумие, той благоволи да отговори сериозно на въпроса ми и дори почна да се пазари с мене.

Имал точно такава крава, кротка, давала много мляко, но мляко — каймак, и почти не ядяла. Ако сложа петнадесет пистола 13 13 Пистол — златна монета от десет франка. Б.пр. на масата, с други думи, петдесет екю 14 14 Екю — сребърна монета от три франка. Б.пр. , кравата ще бъде моя.

Както беше трудно да го накарам да заговори в началото, така беше трудно да го накарам да млъкне, когато се разпали.

Най-после можахме да си легнем и аз размислях върху нашия разговор. Петнадесет пистола или петдесет екю правеха сто и петдесет франка — трябваха ми още много пари, за да събера такава голяма сума.

Можехме ли да я спечелим? Стори ми се, че можехме и ако продължава да ни върви както през първите дни, щях да събера су по су тия сто и петдесет франка. Само че трябваше време. Тогава нова мисъл се роди в ума ми: ако вместо да отидем веднага в Шаванон, се отбием първо във Варс, щяхме да имаме времето, което нямаше да ни стигне, ако тръгнем по прекия път. Значи най-напред трябваше да отидем във Варс и да видя мама Барберен едва на връщане. Тогава положително щях да имам необходимите сто и петдесет франка и бихме могли да представим вълшебната приказка „Кравата на кралския син“.

На сутринта споделих намерението си с Матиа и той нищо не възрази.

— Да отидем във Варс — рече той. — Мините навярно са интересно нещо и аз ще бъда много доволен да видя някоя мина.

Дълъг е пътят от Монтаржи до Варс, който е разположен сред Севените, на планинския склон към Средиземно море — към шестстотин километра по права линия, а за нас — повече от хиляда поради отклоненията, които ни налагаше нашият начин на живот. Трябваше да се отбиваме в градове и големи села и да даваме Доходни представления. Изминахме близо за три месеца тия хиляда километра, но когато стигнахме в околностите на Варс, се зарадвах, като си преброих парите, и установих, че не сме си губили времето напразно в кожената кесия имаше спестени сто двадесет и осем франка. Не ми достигаха само двадесет и два Франка, за да купя кравата на мама Барберен.

Матиа беше също така доволен и се гордееше много, че е помогнал и той за спечелването на толкова много пари. Наистина той взе голямо участие и без него, особено без неговия корнет, аз и Капи никога нямаше да съберем сто двадесет и осем франка.

От Варс до Шаванон непременно щяхме да спечелим двадесет и двата франка, които не ни достигаха.

Варс, където пристигнахме, бил преди стотина години бедно селце, затънтено сред планините, известно само с това, че често служело за убежище на протестантите, предвождани от Жан Кавалие. Неговото местоположение сред планините го превърнало в главна крепост във войната с камизарите 15 15 Камизари — протестанти в Севените, които въстанали след отменянето на Нантския едикт (1685). Наричали ги така, защото носели над дрехите си риза (камизо — на местното наречие значи риза). Техен вожд бил Жан Кавалие. Б.пр. . Но същото това местоположение било причина и за неговата бедност. Към хиляда седемстотин и петдесета година стар благородник, който имал слабост към разкопките, открил във Варс каменовъглени залежи и оттогава Варс става един от каменовъглените басейни, които заедно с Але, Сен Жерве, Бесеж снабдяват Южна Франция и оспорват вече на английските въглища средиземноморския пазар. Когато започнал своите издирвания, всички му се подигравали, а когато стигнал на дълбочина сто и петдесет метра, без да открие нищо, направили бързи постъпки да го затворят като луд, защото тези безсмислени разкопки щели да погълнат цялото му състояние. В областта Варс имало желязна руда, но нямало и никога нямало да бъдат открити каменни въглища. Без да обръща внимание и за да се отърве от крясъците, старият благородник се настанил в своя кладенец и не излязъл вече оттам. Там ядял, там спял, и по този начин търпял само недоверието на работниците, които използувал. При всеки удар с кирката те дигали рамене, но вдъхновявани от вярата на своя господар, продължавали да копаят и кладенецът ставал все по-дълбок и по-дълбок. На двеста метра намерили пласт въглища. Старият благородник не бил вече луд, той бил гений. За един ден всичко се изменило.