Ектор Мало - Без дом

Този отговор на чичо Гаспар за каменните въглища и други от тоя род не беше достатъчен за мене, тъй като Виталис ме беше научил да не се задоволявам толкова лесно. Когато зададох същия въпрос на учителя, той ми отговори съвсем другояче.

— Каменните въглища — ми каза той — не са нищо друго, а дървени въглища. Вместо да слагаме в огнищата си сегашни дърва, превърнати във въглища от хора като мене и тебе, слагаме дърва, които са расли в някогашни гори и са превърнати във въглища от природните сили, искам да кажа, от пожарите, вулканите и естествените земетръси.

И понеже го гледах учуден, добавяше:

— Днес нямаме време да говорим за това, трябва да бутаме вагонетките, но утре е неделя, ела да ме видиш. Ще ти обясня всичко у дома. Имам там парчета въглища и скали, които събирам от тридесет години, и те ще ти дадат възможност да видиш с очи това, което ще чуеш. Наричат ме с насмешка учителя, но ще се увериш, че учителя го бива за нещо. Животът на човека не е целият в ръцете му, а и в главата му. На твоите години и аз бях любопитен като тебе. Живеех в рудника и исках да зная това, което виждах всеки ден. Разпитвах инженерите, когато бяха склонни да ми отговарят, и четях. След злополуката имах достатъчно свободно време и го използувах в учение. Когато човек има очи, за да гледа, и постави на тези очи очилата, които му дават книгите, започва да вижда много неща. Сега нямам много време за четене, пък нямам и пари да си купувам книги, но още имам очи и ги отварям на четири. Ела утре. Ще ми бъде приятно да те науча да гледаш около себе си. Не се знае какво може да покълне от една дума, паднала в плодородно ухо. Като развеждах в рудниците Бесеж един голям учен по име Брониар и като го слушах какво говори през издирванията си, ми хрумна да се уча и днес зная малко повече от нашите другари. До утре.

На другия ден казах на чичо Гаспар, че ще отида при учителя.

— Ха — засмя се той, — намерил е на кого да приказва! Върви, момчето ми, щом те тегли сърцето. Най-сетне вярвай, каквото искаш. Само че, ако научиш нещо от него, не се възгордявай. Ако не беше горд, учителят щеше да бъде добър човек.

Учителят не живееше както повечето миньори в самия град, а недалеч от града, в тъжна и безплодна местност, наречена Пещерите, защото наоколо се намират много пещери, издълбани от самата природа в лоното на планината. Живееше у една стара жена, вдовица на миньор, умрял при някакво срутване. Тя самата беше наемателка, но му беше дала под наем нещо като изба, в която на най-сухото място той беше поставил леглото си; това не значи, че мястото беше много сухо, тъй като по дървените крака на леглото растяха гъби. Но за един миньор, свикнал да живее с крака във влагата и всеки ден да капе по тялото му вода, това беше незначителна подробност. Като наемал това жилище, важното за него било да бъде близо до планинските пещери, където да прави издирванията си и главно, да може да подреди, както си иска, колекцията си от парчета каменни въглища, камъни с отпечатъци от животни и растения и вкаменелости.

Когато влязох, той ме посрещна радостно.

— Поръчах ти печени кестени — каза той. — Младежта има уши и очи, но има и гърло и най-доброто средство да й бъдеш приятел е да задоволяваш всичко едновременно.

Печените кестени, натопени в бяло вино, са на голяма почит в Севените.

— След кестените — продължи учителят — ще си побъбрим и ще ти покажа моята колекция.

Той каза моята колекция по начин, който оправдаваше упрека, отправян му от неговите другари, и навярно никога управител на музей не би вложил повече гордост в тия думи. Впрочем колекцията изглеждаше много богата, поне доколкото аз можех да преценя, и заемаше цялото жилище — малките образци бяха наредени на полици и на маси, а големите лежаха на пода. От двадесет години той събирал всичко интересно, което намирал през време на работата си, и понеже рудниците в басейна на Сер и на Дивон са богати с вкаменени растения, той имаше редки образци, които биха ощастливили всеки геолог и естественик.

Учителят бързаше също така да поговори с мене, както аз бързах да го чуя, и кестените скоро се свършиха.

— Понеже поиска да знаеш какво са каменните въглища — започна той, — слушай, ще ти го обясня горе-долу и с малко думи, за да бъдеш в състояние да разгледаш колекцията ми, която ще ти обясни това по-добре от мене, защото, макар че ми викат учителя, аз не съм учен — много нещо ми липсва. Земята, на която живеем, не всякога е била такава, каквато е сега. Тя е минала през няколко състояния, които са били променени от тъй наречените видоизменения на земното кълбо. Някога нашата страна е била покрита с растения, които виреят сега само в топлите страни, като папратовидните дървета. После настанала промяна и тая растителност била заменена с друга, съвсем различна, която пък на свой ред била заменена с трета, и това продължавало непрестанно хиляди, може би милиони години. Натрупването на растения и дървета, които са гниели и са се напластявали едни върху други, е дало каменовъглените залежи. Не ме гледай недоверчиво, след малко ще ти покажа в колекцията си няколко парчета въглища и главно множество камъни, взети от пластовете, които ние наричаме стена или таван от галерията — всички те носят отпечатъците на тия растения, запазени, както се запазват растения в хартиените листа на хербарий. И тъй, въглищата са се образували, както ти казах, от натрупването на растения и дървета: с други думи, въглищата са само изгнили и слегнали се дървета. Ще ме попиташ как е станало това натрупване. Това е по-трудно за обяснение и мисля, че дори на самите учени още не им е съвсем ясно, тъй като има разногласия между тях. Едни мислят, че всички тия растения, повлечени от водите, са образували в моретата грамадни салове, които са заседнали тук-таме, носени от теченията. Други казват, че залежите въглища се дължат на спокойното натрупване на растения — явили се едно след друго, те са били затрупани на самото място, където са расли. И тук учените са правили изчисления, от които ще ти се замае главата: открили са, че един хектар дърва в гората, нарязани и положени на земята, образуват пласт дърва, дебел само осем милиметра. Превърнат във въглища, този пласт дърва ще стане само два милиметра. А в земята има каменовъглени пластове, дебели двадесет-тридесет метра. Колко време е било необходимо, за да се образуват тия пластове? Разбираш много добре, нали, че едно бранище не расте за ден-два. Необходими са му стотина години, за да се развие. За да се образува каменовъглен пласт, дебел тридесет метра, значи е необходимо да израстат едно след друго на едно и също място пет хиляди бранища, с други думи, необходими са петстотин хиляди години. Това е вече поразителна цифра, нали, и все пак не е точна, защото дърветата не се редуват едно след друго с такава равномерност. Те растат и умират за повече от сто години, а когато един род замества друг, необходими са редица преобразования и промени, докато този пласт разложени растения бъде в състояние да изхранва друг пласт. Виждаш, че петстотин хиляди години не са нищо и че навярно са необходими още много повече. Колко? Не зная и не човек като мене може да определи това. Исках само да ти дам слаба представа какво са каменните въглища, за да бъдеш в състояние да разгледаш колекцията ми. А сега да я разгледаме.