Ектор Мало - Без дом

Така изглеждал рудникът в работни дни, но имало и дни на злополуки. Две седмици след пристигането си във Варс Алекси бил свидетел на такава злополука — избухване на гризу — и едва не пострадал. Гризу е газ, който се образува природно в каменовъглените рудници и избухва веднага щом влезе в съприкосновение с пламък. Няма нищо по-ужасно от такова избухване, което изгаря и разрушава всичко по пътя си. Може да се сравни само с избухването на погреб, пълен с барут. Веднага щом пламъкът на някоя лампа или на клечка кибрит докосне тоя газ, експлозията избухва във всички галерии. Тя разрушава всичко в рудника, дори и в подемните и вентилационните шахти, на които дига таваните. Понякога температурата е толкова висока, че въглищата в рудника се превръщат в кокс.

Едно избухване на гризу убило така преди шест седмици десетина работници и жената на единия от тях полудяла. Разбрах, че това е жената с детето, която търсеше „прохладен път“.

Срещу тия избухвания били взети всички мерки. Пушенето било забранено и често инженерите, като обикаляли в рудниците, карали работниците да им дъхат, за да проверяват кой не спазва заповедта. За да се избягнат тия страшни злополуки, употребявали и лампите Деви, по името на големия английски учен, който ги е открил. Тия лампи имат металическа мрежа от много гъста тъкан, която не пропуска пламъка през дупките си, така че ако лампата попадне в избухлив въздух, газът изгаря във вътрешността на лампата, но вън не става никаква експлозия.

Всичко, което ми разказа Алекси, раздразни живо моето любопитство да сляза в рудника, което беше вече голямо, когато пристигнах във Варс. Но когато споменах на следния ден на чичо Гаспар, той ми отговори, че това е невъзможно, тъй като в рудника пускали само онези, които работят там.

— Ако станеш миньор — засмя се той, — работата е лесна и тогава ще можеш да задоволиш любопитството си. Впрочем тоя занаят не е по-лош от другите и ако се боиш от дъжд и мълнии, ще ти хареса. Във всеки случай по-добре е, отколкото да пееш песни по пътищата. Ще останеш при Алекси. Какво, съгласен ли си, момчето ми? Ще намерим някаква работа и на Матиа, но не да свири на корнет, разбира се!

Не бях дошъл във Варс, за да остана там, а имах и друга задача, друга цел, не да блъскам по цял ден количката на втория или третия хоризонт на рудника Трюйер.

Тъй че трябваше да се простя с желанието да задоволя любопитството си и мислех, че ще си замина, без да узная повече от това, което научих от разказите на Алекси или от уклончивите отговори, които изкопчвах от чичо Гаспар, но по едно случайно стечение на обстоятелствата имах възможност да изпитам всичките им ужаси, да преживея целия им страх, опасностите, на които са изложени понякога миньорите.

Миньорският занаят не е никак вреден за здравето и като изключим някои болести, причинени от липсата на въздух и на светлина, което с течение на времето изтощава кръвта, миньорът е също така здрав като селянина, който живее в здравословна местност. Той има дори предимството, че е запазен от лошото време, от дъжда, от студа и от прекалената жега. За него главната опасност е в срутванията, в експлозиите и в наводненията или в злополуките, последица на неговата работа, на неговото невнимание или на неопитността му.

Вечерта, преди да замина, Алекси се прибра със силно ударена дясна ръка от голям къс каменни въглища, която не дръпнал навреме. Единият му пръст беше наполовина смазан, а цялата му ръка — натъртена.

Минният лекар дойде да го прегледа и превърже. Състоянието му не беше тежко, ръката щеше да оздравее, пръстът също. Но трябваше почивка.

Чичо Гаспар приемаше живота, какъвто си е, без да се вълнува и без да се сърди. Само едно можеше да го накара да излезе от обикновеното си добродушие — спънките в работата му. Когато чу, че Алекси трябва да почива няколко дни, той се развика. Кой ще бута вагонетката през време на тая почивка? Нямаше кой да замести Алекси. Ако беше дума да го замести изобщо, все щеше да намери някого, но само за няколко дни сега беше невъзможно. Нямаше хора или поне нямаше деца.

Той се разтича пак да намери някой возач, но се върна, без да е намерил. И пак се затюхка. Беше истински отчаян, защото виждаше, че и той ще бъде принуден да почива, а кесията не му позволяваше почивка.

Като видях това и разбрах причините на неговото отчаяние, а, от друга страна, като се почувствувах почти задължен в такъв случай да се отплатя някак за гостоприемството им, попитах го трудно ли е да си возач.