Нина Георге - Любов в Бретан

— Казват, че долмените в Бретан се раздвижват на Бъдни вечер, когато часовникът удари полунощ. Докато траят дванайсетте удара, те минават през сушата, за да пият от морето. За нас, камъните, обаче е твърде малко да направим, каквото искаме, само веднъж. Ние се движим, защото търсим нещо, което желаем — обясни Сидони и Колет не посмя да мигне, за да задържи погледа ѝ.

Не, не говореха за камъни.

Говореха за себе си, за Колет и Сидони.

— Какво желаят камъните? — попита Колет, взряна в лицето на Сидони, макар да го знаеше.

Винаги беше знаела онова, което Сидони се опитваше да ѝ каже. Нещо в нея се строши на две, натроши се като парче скала и тя усети върху езика си каменен прах.

Мариане събираше чаши и чинии от масите. Намери празни чаши от сайдер даже в саксиите с цветя. Ян седеше на сгъваемо столче близо до сцената и рисуваше в скицника си. Погледът му отново и отново търсеше Мариане в навалицата и когато очите им се срещаха, времето спираше. Мариане усещаше как в гърдите ѝ се стичаха топли сълзи и падаха в топли длани, не на земята. Танцуващите двойки постоянно се изпречваха на пътя на погледите им. Мариане правеше няколко крачки настрана и откриваше, че Ян я търси.

Той ме търси.

Тя вдиша и издиша дълбоко. Парфюм, миризма на печено, солена вода, морски въздух. Нощ, наситена с празник и смях.

Той иска да ме намери.

Мариане вдигна таблата. В чашите бяха останали зрънца винен камък.

Аз съм влюбена.

Мариане си представи какво ще е да спи с Ян Гаме.

Ала видя Лорин и го забрави веднага. Лорин носеше две табли и се опитваше да се отърве от нагъл турист, който най-безсрамно я опипваше. Мариане отиде с големи крачки до непознатия и го удари по тила. Мъжът се обърна слисан.

— Още веднъж, момченце, и ще ти отсека и двете лапи! — заплаши го на немски Мариане и направи недвусмислено движение. Мъжът пребледня, обърна се и изчезна в навалицата.

Пол прекъсна плавното движение и рязко завъртя Розен. Стана както винаги. Телата им се разбираха без думи, без никакви уговорки.

Отначало обаче Розен беше настроена отбранително.

— Един последен танц. Последният в живота ни. Аз те обичам, Розен, но те оставих да си отидеш. Искам този танц да е моето сбогом.

Едва тогава тя прие да го прегърне. Пол беше поръчал на музикантите любимата песен на Розен. Даде им малко пари, съвсем дискретно, за да я изпълнят веднага.

Розен беше като котка, егоистка и изпълнена с отдаване, вълчица, сурова в непресторената си страст и елегантна като кралица.

— Той добре ли се отнася с теб? — попита Пол, когато след едно завъртане и две кръстосани стъпки Розен отново се озова в обятията му.

— Отнася се с мен като с дама.

— Аха. А аз как се отнасях с теб, като с индийски слон ли?

Надигналият се гняв я направи още по-горда и изпълни танца със страст. Тя го отблъсна, той я привлече към себе си.

— Когато ти поиска развод, аз се почувствах като едно нищо — изсъска в косата ѝ той и я провря умело между другите танцуващи двойки. Беше безмилостен.

— Значи съм постигнала целта си — изръмжа Розен и се изплъзна от ръцете му. Кракът ѝ се уви отляво и отдясно около бедрата му. Той направи леко движение встрани и преви тялото ѝ. Тя почти легна в прегръдката му, отметнала глава назад.

— Да не мислиш, че разводът е завинаги? — изфуча Пол и се потопи в тъмния тунел на очите ѝ. — Като брака. Докато смъртта ви раздели!

Тя се изправи и той я притисна към себе си с такава сила, че устните им почти се допряха. Пол усети парфюма ѝ и си спомни, че тя обичаше да слага сапуни между изпраните дрехи. Усети и миризма на сайдер.

Ноктите ѝ се впиха в гърба му.

— Ти си само един безполезен мръсник — изсъска тя.

Танцът им беше любовна битка. Двамата използваха всички оръжия: унижения и обиди, копнеж и мъка, ехо от някогашни нежности, което се възприема зле.

Розен усети как той притиска слабините си към нейните и се отри в него. Погледна в очите му и Пол видя триумф, наслада и дълбоко отчаяние.

Като магнити, които се привличат, сблъскват се и променят полюсите си, за да се отблъснат, засилват се и се сблъскват отново и отново, безогледно, безсрамно, нагло. Желание. Двамата все още се желаеха.

Не беше нужно Пол да погледне към Серж, за да разбере, че той не харесва онова, което вижда.

Серж проумя, че Пол бе съумял да събуди у Розен нещо, до което той нямаше достъп. Да стигне до сърцевината ѝ. Младият мъж стисна ръце в юмруци и пръстите му побеляха. Дори когато Пол и Розен се отдалечиха от кея и потънаха в мрака, Серж не можа да се изправи. Нямаше сили да го стори.