Кара Делевинь - Огледалце, огледалце

— Какво стана току-що?

Погледнах към Лио.

— Имам предвид какви са шансовете това да се случи, и то точно в този момент? — отбеляза Лио.

— Доста големи, ако някой, когото познаваш, се обади на 112, за да ти спаси задника — заяви Аш, която изникна до нас.

— Ти ли го направи? — засмях се аз, опиянена от облекчение. — Аш, ти си гениална! Току-що надви цял куп гангстери.

— Ами да — сви тя рамене. — Все някой трябва да се грижи за всички ви… Най ще има нужда от вас, когато се събуди. Пък и така или иначе, наистина не беше кой знае какво. След като говорих с теб, взех метрото до „Брикстън“, локализирах ви и тогава видях ситуацията, защото — не се обиждай Лио, ама брат ти и неговите негодници притежават финеса на шибана ядрена експлозия. Затова и докарах тежката артилерия. Не се обадих в полицията, защото щеше да е доносничене. Извиках пожарната. Обаче първо проверих дали няма някакви големи пожари в района, че иначе щеше да се наложи да мисля друг вариант. Може би бомбена заплаха.

Лио и аз се бяхме втренчили в нея и тя стоеше там, дългата ѝ коса беше грижливо сплетена, съвсем новото ѝ дънково сако беше закопчано догоре. Беше все едно Жената чудо като малка.

Не е за вярване колко приповдигнато ми беше, колко много ми се искаше да се смея до припадък или да тичам наоколо. Изведнъж се почувствах непобедима и силна, а това си беше адски глупаво. Ако така се чувства човек, който е бил в опасност и не е умрял, то еволюцията има да отговаря за много неща. Аз бях рядко тъпо хлапе, което изпадна в рядко тъпа ситуация, и се чувствах превъзходно. Това няма как да е правилно.

— Трябва да се прибера вкъщи при мама — каза Лио — и после да се разкараме оттук, защото сега Арън е извън контрол.

— Да, добре, да го направим, ще дойда с вас — каза Аш. — Но нека поспрем само за минута. Просто спрете. Трябва да кажа нещо и на двама ви. Нещо важно.

— За какво говориш? — отговорих аз.

Аш не разкриваше много, но едно нещо знаех за нея със сигурност. Тя не хвърляше думи на вятъра.

— Тази сутрин получих попадение с една от комбинациите на татуировката.

— Искаш да кажеш, че си намерила уебсайт?

— Да — кимна Аш, лицето ѝ беше посивяло. — В тъмната мрежа. Не беше кой знае колко трудно да вляза, щом го намерих, защото предполагам, че повечето хора просто не го знаят. Това е… това е сайт, където мъже постват за деца, за децата, които преследват в мрежата и изнасилват. Татуировката. Това е таен символ, половината на модел, който е част от едно цяло, полукръгът става кръг, триъгълникът — диамант. Другата половина се татуира на човека, който притежава момичето, но с бяло мастило — така само той знае, че е там. Това е робско клеймо. Някой е татуирал шибано робско клеймо на сестра ми.

— О, боже! — Лио се извъртя и заби юмрук по стената.

Затворих очи, опитвайки се да спра притока от представи за дори само някои от нещата, които Наоми вероятно е преживяла.

— О, господи, не, не.

Лицето на Аш беше изтъкано от болка, но тя не беше свършила, имаше още много да ни казва.

— Понякога, ако снимките на момичето са много популярни и се търсят, те я убеждават да избяга с някого от тях. Мъжът ѝ казва, че я обича, изолира я от приятели и семейство и ѝ казва, че трябва да заминат, за да бъдат заедно, и тогава… Тогава мъжът я затваря и информира останалите мъже в сайта кога и къде могат да ѝ се изредят.

— Ще убия някого — каза Лио. — Някой ще умре.

— Дори не мога да си представя… — Погледнах към Лио и той постави ръце около мен, малко или много да ме придържа да не падна.

— Намерих историята на Най — когато Аш го изрече, прозвуча автоматично, като робот, сякаш сама се е насилила да програмира предварително думите. Всичко, което се е случило между нея и мъжа, който я е преследвал, нарекъл себе си MrMoon. Снимки… видеоклипове. Всеки детайл, всичко. И има снимки на още двайсет други момичета, само от неговите жертви. Една от тях е била Карли Шийлдс и да… Дани. Когато се отегчат от едно момиче, понякога го пускат, наплашват го до смърт и го опозоряват, така че да не се разприказва, предполагам. Има съвети какво да се каже на едно момиче, за да си мълчи. Но там имаше и няколко имена… и когато ги потърсих, открих, че са мъртви, самоубили се, загинали в злополука или просто обявени за изчезнали. Сега има още едно момиче. Последният му проект, все още я преследва. Все още е романтична връзка, поне тя така си мисли, и нищо повече. Не е стигнал докрая засега.

— Коя е тя? — попитах, но вече се досещах за отговора.