Кара Делевинь - Огледалце, огледалце

— Не, не мисля така. Но ме дръжте в течение, окей? Роуз?

— Разбира се — усмихна се Роуз.

— Всъщност забравих да ви кажа, преди всичко това да се случи, от местното радио ще дойдат да запишат репетицията ви като промоция на концерта. И сега трябва да поговоря с родителите на Наоми — може би да го поотложим?

— Не — Роуз докосна с ръка неговата, сякаш го успокояваше. — Не. Точно говорихме с Аш и тя каза, че са съгласни. Няма да отлагаме.

— Значи ще направите прослушване? — попита той.

— Предполагам — казах. Лио кимна.

— Добре, добре, влизайте в час. Оправдайте се с мен, ако сте закъснели, окей?

— Да, господине — усмихна се Роуз и наклони глава настрани. — А вие се оправдайте с нас, ако сте закъснели, окей?

— И Роуз, не забравяй да дойдеш при мен след хора — добави той, докато пресичаше двора.

Флиртът на Роуз не беше отразен и се плъзна от него като вода по гърба на патица, но тя все още сияеше.

— Защо го правиш? — попита я Лио, докато влизахме в сградата. — И хор?

— Оказа се, че се нуждаят от секси солист за някакъв конкурс. — Роуз се засмя слънчево и се отърка в Лио с кокетно сведени мигли. — Както и да е, нищо не мога да сторя, това е естественият ми чар и мъжете просто не могат да му устоят.

— По-скоро ти не можеш да устоиш на мъжете. — Лио се отдръпна и се измъкна от Роуз. После се отправи към клас.

— Какъв му е проблемът? — Роуз ме погледна, когато спряхме в коридора.

Дрънканиците и бръщолевенето на децата, влизащи в час, утихна зад затворените врати и настана тишина, сигурен знак, че официално сме закъснели.

Ти си му проблемът, помислих си, но не го казах на глас.

— Арън излиза.

— Мамка му! — Роуз се намръщи, сви рамене и чантата се изхлузи от рамото ѝ, падна върху пода и звукът отекна в стените.

— Арън е абсолютен шибаняк, а Лио го мисли за Краля Слънце.

— Знам — отвърнах и прокарах длан по обръснатия тил на главата си. — Тревожа се за него, но какво можем да кажем? Или да направим? Той боготвори Арън.

— Всичко ще се нареди. — Роуз отново вдигна чантата си. — Няма да загубим още един член на бандата. Не и докато аз съм жива.

Усмихнах ѝ се, а във въображението си се виждах като един от онези анимационни герои, на чиито очи изскачат любовни сърчица.

— Какво? — Роуз ме погледна и вирна глава, докато най-накрая се отправихме към клас. — Какво?

— Нищо.

Обожавам как изживява всеки момент цялостно, от глава до пети, как подлага на съмнение и предизвиква буквално всичко, палейки се на всеки пет минути.

— Добре, виж, не мога да чакам да си събереш акъла. Доскоро, шматко! — Тя вдигна среден пръст, докато вървеше надолу по коридора, и когато стигна почти до края му, се обърна и извика силно: — Обичам те, Рижи!

— Знам — отвърнах.

Когато най-накрая влязох в час, се хилех до уши.

7

Мамка му.

Мислех си, че ще почувствам нещо, когато тя се върна. Щастие или тъга, въобще нещо. Наместо това тримата просто седяхме до леглото ѝ, без да говорим и изпитвахме… ами, нищо. Седяхме като във вакуум.

— Тук сте — усмихна се Джаки, когато ни видя, така че поне това беше хубаво, да знаем, че я караме да се почувства малко подобре. — Тя има нужда от хора на нейната възраст около себе си, не от скучната си стара майка, която ѝ досажда до втръсване — говореше, сякаш Най седи в леглото, върти очи и прави саркастични коментари както обикновено. — Всичко е наред, Най, скъпа, приятелите ти са тук, нали?

Тя притисна длан към бузата ми и аз се насилих да се усмихна заради нея.

— Ще останете ли с нея? Аз ще се прибера вкъщи, за да ви сготвя. Очакваме ви с нетърпение, така имам някакво занимание. Макс ще бъде с нея, докато ние вечеряме, а после ще се сменим отново. Не искам повече да е сама, разбирате ли, била е съвсем сама в онази вода и… — Гласът ѝ се напрегна, сякаш всеки момент щеше да се скъса.

— Добре, госпожо Демир — каза Лио сериозно и тържествено и като я прегърна през раменете, засланяйки я с височината и с широките си рамене. — Ние ще я поемем сега, нали? Идете и сгответе, вие сте най-добрата готвачка на света. Само не ме издавайте на мама, че съм го казал.

Джаки кимна и го целуна по бузата, преди да си поеме дрезгаво въздух и да целуне Най по единственото гладко място кафява кожа на лицето, което беше останало.

— Ще се върна скоро, кукличке, не се изморявай с разговори — прошепна тя.

— Мисля, че изглежда подобре — каза Роуз, щом Джаки си тръгна. — Не мислите ли, че изглежда подобре? Не толкова… студена.