Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (1 част)

Бях наведен на размисъл за онези, които потребяват повече, отколкото произвеждат. Както и за лъжата на управниците, защото във вярата в думата им се крие силата на словото и властта им. И така аз извличам решителни преимущества от лъжата. И притъпявам оръжието си, докато си служа с него. И ако в началото взема връх над моя противник, ще дойде час, когато ще се изправя пред него без оръжие.

Така става и с оня, който пише поеми и постига безспорен ефект, нарушавайки възприетите правила. Защото скандалният ефект също е действие. Но този тук е злосторник, понеже — за да използва някакво лично предимство — разбива съсъда на едно общо съкровище. За да изрази себе си, той съсипва възможностите за изразяване на всички, подобно на оня, който подпалва гората, за да си свети. И остава само пепел за другите. И когато привикна към грешките на синтаксиса, вече не мога дори да предизвикам скандал и да прикова вниманието чрез неочакваното. Ала не мога да се изразявам и с красотата на стария стил, понеже съм обезсмислил условностите, всички онези знаци, онези намигания, цялото съглашение, целия тъй дълго изработван код, който ми позволяваше да предавам от себе си до най-тънките нюанси. Изразих себе си, изчерпвайки своето сечиво. И сечивото на другите.

Така е и с иронията, присъща не на човека, а на рака. Понеже чрез моя губернатор, който стои начело и е уважаван, аз постигнах комичен ефект, като го сравних с магаре, и никой не очакваше такава дързост от мене. Но идва ден, в който съм свързал магаре и губернатор така неразделно, че вече не разсмивам никого, като изразявам очевидното. И съм разрушил една йерархия, една възможност за издигане, плодотворни амбиции, един образ на величие. Прахосах съкровището, с което си служех. Ограбих хранилището и разпилях зърното. Грешката, предателството се състои в това, че си послужих с моя губернатор и го съсипах, докато други го бяха създали. Беше ми предоставена възможност да се изразя. И аз се възползвах от нея, за да я унищожа. Така извърших предателство.

Ала оня, който пише по-строги правила и изковава своя инструмент, за да използва средството, заостря оръжието си чрез употребата му и така увеличава своите запаси едновременно и пропорционално на изразходването им. Оня, който въпреки трудностите или огорченията стои начело на своя народ чрез истината в словото си и увеличава своя залог едновременно и пропорционално на изразходването му, в крайна сметка ще бъде последван във войната. И оня, който създава чувството за величие. И гради оръжието, с което ще си послужи утре.

Затова поръчах да повикат възпитателите и им казах:

„Вие не сте натоварени да убивате човека в малките хора, нито да ги превръщате в мравки с оглед на живота в мравуняка. За мен не е от значение дали човекът ще бъде повече или по-малко задоволен. Важното е да бъде повече или по-малко човек. Не питам дали човекът ще бъде щастлив или не, а какъв човек ще бъде щастлив. И не ме е грижа за охолството на уседналите, охранени като добитък в обора.“

„Няма да им носите удовлетворение чрез празни формули, а чрез образи, които въплъщават структури.

Няма да ги препълвате с мъртви знания. Но ще им изковете стил, за да могат да схващат.

Няма да съдите за способностите им по очевидната лекота, проявена в една или друга насока. Понеже най-далеч стига и най-много успява оня, който най-дълго е работил срещу самия себе си. Вие ще държите сметка първо за любовта.

Изобщо няма да се разпростирате върху потреблението, а върху съзиданието на човека, за да може той да рендосва дъската си сред вярност и честност, и тогава ще го прави по-добре.

Ще ги научите на уважение, защото иронията е от рака, тя е забрава на лицата.

Ще се борите против обвързването с материалните блага. И ще положите основите на човека у малкия човек, като първо го научите да се заменя за нещо, защото извън замяната има само закоравяване.

Ще ги учите на размисъл и молитва, защото дават простор на душата. И на приложението на любовта. Защото какво друго би я заместило? А себелюбието е обратното на любовта.

Ще наказвате преди всичко лъжата и доносничеството, което несъмнено може да служи на човека и привидно на града. Но единствено верността създава силните. Понеже не може да има вярност в единия лагер и да я няма в другия. Който е верен, е винаги верен. И съвсем не е верен човекът, способен да издаде другаря си по бразда. Потребен ми е несъкрушим град и няма да оставя силата му да се опира на човешкото разложение.