Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (2 част)

Същото е при преговорите с неприятеля, ако е излязъл победител. За воденето им ще избера приятеля на неприятеля. Но не ме упреквай, че почитам единия, нито че доброволно прекланям глава пред другия.

Тъй като попиташ ли събирачите на смет, със сигурност ще ти кажат, че събират смет, понеже им харесва вонята.

И моят палач ще ти каже, че обезглавява, понеже му харесва кръвта.

Но ти би сгрешил, ако според техния език съдиш за мен, който ги карам да го вършат. Защото отвращението ми от нечистотиите и любовта ми към излъскания праг ме заставиха да прибягна до събирачите на смет. И отвращението ми от проливането на невинна кръв ме принуди да измисля палача.

А сега не слушай какво говорят хората, ако искаш да ги проумееш. Щом съм решил да воювам и да пожертвувам живота, за да спася хамбарите на империята, най-храбрите, които ще се изстъпят напред, за да възхваляват смъртта, ще ти заговорят единствено за щастието и славата да умреш. Понеже никой не умира за хамбар.

Същото е и с любовта към кораба, която за майстора на гвоздеи се превръща в любов към гвоздеите.

И щом съм решил да сключа мир, за да спася от пълно опустошение нещо от същите хамбари, преди огънят да е унищожил всичко и вече да няма проблем за войната или за мира, а само сън на мъртвите, най-непредубедените срещу врага, които ще се изстъпят напред, за да го сключат, ще ти заговорят за красотата на законите и за справедливостта на тези решения. И също ще вярват на думите си. Но въпросът бе за друго.

Ако се налага нещо да се откаже, ще го откаже този, който би отказал всичко. Ако се налага нещо да се даде, ще го даде този, който би дал всичко.

Понеже империята е нещо могъщо и тежко, което не може да се пренесе с вятър от думи. Тази нощ от високата си тераса аз наблюдавам черната земя, където са стотиците хиляди, които спят или будуват, щастливи или нещастни, доволни или неудовлетворени, доверчиви или обезверени. И ме споходи мисълта, че империята няма глас, понеже е безсловесен великан. И как да пренеса в теб империята с нейните желания, нейното пламенно усърдие, нейната умора, нейния зов, като дори не умея да намеря думи, които биха пренесли в теб планината, щом никога не си познавал друго освен морето?

Всички те по различен начин говорят от името на империята. И са в правото си да се опитват да говорят от нейно име. Добре е този безсловесен великан да се научи да надава вик.

И аз вече ти казах това по повод на съвършенството. Хубавият химн се ражда от несполучливите химни, понеже ако никой не продължава да ги пише, няма да се появи хубав химн.

Всеки противоречи на другия, тъй като не съществува език, за да изрази империята. Остави ги да правят, каквото знаят. Всички имат право. Ала още не са изкачили достатъчно високо своите планини, за да проумее всеки, че другият има право.

И започнат ли да се раздират от разпри, да пълнят затворите и да се избиват взаимно, това е знак за желание да кажат дума, която още не могат да съставят.

И аз им прощавам, че заекват.

Питаш ме: „Защо този народ приема да падне под робство, вместо да продължи борбата до последния човек?“

Уместно е да правим разлика между саможертвата от любов, която е благородна, и самоубийството от отчаяние, което е жалко или банално. За саможертвата е потребен бог като имението, човешката общност или храма, той приема поверената част, за която ти се заменяш.

Неколцина могат да приемат смъртта заради всички, дори когато смъртта е безполезна. А тя никога не е безполезна. Защото разхубавява другите и очите им стават по-ясни, а духът — по-обширен.

Кой баща не ще се изтръгне от прегръдката ти, за да се хвърли в бездната, погълнала сина му? Ти не ще можеш да го задържиш. Но нима ще пожелаеш да потънат заедно? Кой ще се обогати с живота им?

Честта е сияние не на самоубийството, а на саможертвата.

Ако оценяваш творбата ми, бих желал да ми говориш за нея, без да намесваш личността ми в оценката си. Защото когато извайвам едно лице, аз се заменям за него и му служа. Не е то, което ми служи. И приемам дори да рискувам живота си, за да завърша моето творение.

Затова не спестявай критиките си от страх да не засегнеш суетата ми, понеже не съм тщеславен. Суетата няма никакъв смисъл, тъй като не става въпрос за мен, а за това лице.

Окаже ли се обаче, че това лице те е променило, като е пренесло нещо в душата ти, не се въздържай да го изразиш от страх да не накърниш скромността ми. Понеже не съм скромен. Ставаше дума за стрелба, чийто смисъл ни превъзхожда, ала е добре да вземем участие в нея. Аз като стрела, ти като мишена.