Фред Саберхаген - Октагон

Карълайн стигна до вратата на кабинета си без проблеми, въпреки почти пълния мрак. Касата бе леко разширена, за да може по-лесно да влиза количката. Момичето я насочи напред, в резултат на което лампите автоматично се запалиха.

Спокойствието на стаята сякаш я обгърна със защитно покривало. Тук нямаше автоматични пожарогасители, не и при цялото това електронно оборудване. Поне щеше да може отново да се изсуши. Дойде й наум, че пеньоарът й все още е мокър и че това би могло да й осигури някаква временна закрила срещу разпространяващите се пламъци, в случай, че станеше още по-лошо, както бе отбелязал Алби. Но доколкото й бе известно, досега пожарът се ограничаваше само до втория етаж. Джорджина и противопожарната система щяха да го изгасят или, да, в най-лошия случай Алби щеше да дойде и да помогне на Карълайн да напусне сградата. Тя се закле пред себе си да не изпада в паника и да направи нещо полезно за общата кауза.

Веднага щом започна работа, Карълайн откри, че телефонните кабели са прекъснати, както беше казал Алби. А когато превключи на радиотелефон, слушалката незабавно се изпълни с онзи шум — очевидно заглушаване, — за който също бе споменал.

Докато Карълайн слушаше, се чу накъсано съобщение. Гласът звучеше отегчено и официално:

— … няма сведения за фалшива тревога. Не мога да локализирам обаждането…

И после пак:

— … смущение, но е направен запис на обаждането…

Тя започна енергично да прави опити да включи и собственото си излъчване, да повика за помощ, но почти почувства как думите й потъват в морето от заглушаващи шумове.

Видеоокото на Номер Четири показваше на Алби светлината от далечните прожектори по заоблено-пирамидалната фигура на Номер Шест, докато роботът се приближаваше към нашественика, подобно на футболен защитник, готов за сериозно стълкновение.

Нов последния момент, нашественикът отстъпи с неочаквана подвижност за стълбовидните си крака, които досега се бяха придвижвали съвсем бавно. Въпреки по-малките си размери, сега Номер Шест бе очевидно по-тромавата от двете машини: той изстреля напразно заряда си и сякаш замислен, започна да се обръща на скритите си колелца.

Алби, чиято душа за момента бе въплътена в Номер Четири, се приближаваше бързо към нашественика. Според него, в лазерното му оръжие трябва да бе останал поне още един заряд и искаше да го използва, за да постигне възможно най-добър резултат.

Докато коригираше, както се надяваше, за последен път курса на Номер Четири, той забеляза нещо, което моментално смрази всичките му надежди: още две, не, три механични фигури, които не принадлежаха на собствените му роботи, пресичаха моравата към къщата. Бяха прекалено далеч и прекалено неясни поради нощния мрак и движението на камерата, за да може Алби да разбере точно какво представляваха, но положението не изглеждаше добро. Той мигновено освободи едната си ръка от управлението на Номер Четири и с жест на пианист я прокара по клавиатурата, за да извика Номера Две, Три и Пет и да ги включи в акцията в задния двор. Щеше да се наложи фланговете на къщата, където все още не се бе появила пряка заплаха, да се погрижат сами за себе си.

Алби използва свободната си за още миг ръка, за да включи вътрешния телефон и се свърза с кабинета на Карълайн.

— Карълайн? — прозвуча остро и силно гласът му. Той си помисли, че е твърде късно да се опитва да говори конфиденциално.

— Тук съм, Алби. Какво става? — За негово облекчение, момичето очевидно съвсем не бе изпаднало в паника.

— Още три машини се движат бавно по моравата към къщата. Не съм сигурен, че ще съм в състояние да ги спра, но ще опитам.

— Машини ли?

— Като онази на екрана, когато ти беше при мен — повече или по-малко като нея… Джорджина още ли е горе?

— Не знам. Опитах се да я повикам по вътрешната уредба и да й кажа да слезе. Не знам дали уредбата работи, или…

— Има ли пожар при теб?

— Нямаше да съм още тук. Но димът става все по-гъст и ми се струва, че чувам някъде пламъци. Работя с всички сили с радиотелефона, викам за помощ. Но не знам дали изобщо излъчвам.

Алби се опита да помисли какво трябва да направи за Карълайн и в същото време продължаваше да насочва Номера Четири към отстъпващия противник. Номер Четири и Шест все още го бяха притиснали помежду си, макар че той можеше да се движи по-бързо… Знаеше, че количката на Карълайн може да се движи сравнително добре извън къщата, защото понякога я бе виждал да се разхожда из имението. И, разбира се, имаше на разположение и гаража, той знаеше къде са ключовете от колите. Ако я вкараше в някоя кола… Нямаше начин да напусне имението — предната порта беше блокирана. Дали нашествениците щяха да нападнат човешки същества, ако ги усетеха да се придвижват из района? Изглежда, че бяха пратени тук да нападат. Алби не бе склонен просто да се разхожда сред тях, стига да имаше възможност за избор.