Фред Саберхаген - Октагон

В прозореца, през който току-що се бе прехвърлила Джорджина, вече бушуваха пламъци и скоро щеше да е невъзможно да остане на покрива. Изкатервайки се отново, тя стигна до ръба, за миг застина, вкопчена там и някак си скочи на земята. После притича няколко крачки, за да се свие до една от малките дървени постройки — съблекални и складови помещения — до басейна. Оттам все още можеше да вижда напредващите по моравата машини.

Алби остави по-голямата част от защитните си сили да се сражават автоматично срещу нашествениците, доколкото беше по силите им. Номер Две прати под собственоръчния си контрол до онова, което беше останало от задната ограда. Бе открил възможност за контраатака и не искаше да губи време, за да я приведе в изпълнение. Не смяташе, че е в състояние да отблъсне нападащите ги машини, макар поне бомбардировката да беше престанала.

Той насочи Номер Две към мястото, където бе разкъсан живия плет, преведе робота през дупката и го обърна. Тук оградата липсваше — бяха останали само наклонени колове, а от изровената земя стърчаха парчета от тел. Като използва прожектора на машината, Алби огледа дефилето. Още следи от премазани дървета и храсти се виждаха надолу по склона, или по-скоро нагоре, ако се съдеше от посоката, в която бяха наклонени.

Неговите роботи изобщо не биха могли да се изкачат оттук, особено при толкова гъста растителност. А онова, което бе успяло да се изкатери, просто беше измело настрани всички препятствия.

Внимателно насочвайки прожектора на Номер Две, Алби огледа пътя до товарните вагони. Вратите и на двата бяха отворени, а вътрешността им зееше тъмна и празна.

Там беше и микровълновият предавател върху стълба.

Надписът в долната част на екрана гласеше „ПРЕЗАРЕЖДАНЕ“. Навярно щеше да е необходима минута, за да е в състояние да отправи още един добър лазерен изстрел.

Все още на поста си в кабинета, Карълайн почти се беше отчаяла, че ще може да установи двупосочна връзка с полицията, пожарната или с каквото и да било. Искаше й се системата да може да продължава да вика за помощ автоматично, но това беше трик, за който бащините й инженери още не бяха помислили.

Опитвах се, татко. Дяволски се опитвах да защищавам всичко тук, но къщата е в пламъци и ако не друго, поне електричеството скоро ще ме изостави. Време е да се махам.

Свита до басейна, Джорджина наблюдаваше вцепенена от страх как една от атакуващите машини мина тежко покрай убежището й, точно до стената на къщата, а след това и през нея. Тухлите се разделиха като блокчета „Лего“. В напразното й преследване, една от домашните пирамиди неуспешно изстреля лазерния си заряд и единственият резултат бе, че разпали нов пожар сред отломъците от дървената каса на прозореца.

Карълайн, помисли си Джорджина, излизай, Карълайн. И от главата на адвокатката излетяха всички други опасности. Край нея, само на няколко метра разстояние, мина друга атакуваща машина. Тя очевидно усети по някакъв начин присъствието й, защото спря и се обърна право към Джорджина. После бързо започна да се приближава и протегна напред ръка. Джорджина изпищя. Тя излезе от убежището си до бараката и се хвърли във водата.

Когато изплува, от ръба на басейна към нея се насочи прожектор. Една метална ръка провери дълбочината и се отдръпна. Джорджина пищеше и плуваше, и пак пищеше.

ЛАЗЕРЪТ ПРЕЗАРЕДЕН, съобщи най-после екранът. И тогава, точно преди палецът на Алби да докосне необходимия бутон, нещо откъм другата страна на Номер Две блъсна робота със смазваща сила. Машината се затъркаля по склона на дефилето и на екрана започнаха да се мяркат неясни петна храсти и нощно небе. Алби изруга и удари с юмрук по облегалката на стола. Дори роботът да не бе разрушен, беше безнадеждно да се опитва да го върне обратно чрез дистанционно управление.

Карълайн извеждаше количката си от кабинета по задимения коридор, когато се разнесе страхотен трясък, сякаш нещо преминаваше право през стената на къщата. Както всъщност и беше. Тя обърна глава повече, отколкото го бе правила от дълго време, и видя странната машина, която току-що бе минала през стената и се приближаваше към нея. Коридорът беше широк, а и този нападател бе по-тесен от другите, така че имаше достатъчно място за него.

Един робот, тромав домашен прислужник, който идваше от другата страна на коридора, по някакъв начин задръсти пътя на количката й. Колкото и да се опитваше, Карълайн не можеше да я помръдне. Може би, помисли си тя, Алби е пратил онова нещо да ме спаси… и усети, че започва да припада… не загасяйте… не…