Фред Саберхаген - Октагон

ВЕНЕРИАНСКИ ВСЪДЕХОД СПЕЦМОДЕЛ 7

В този момент някъде откъм другата страна на къщата, близо до предната врата, прозвуча силен изстрел. В същото време дисплеят на системата за охрана се превърна в коледна елха. Алби усети първия си за тази нощ истински пристъп на страх и заедно с него някакъв привкус на задоволство: очевидно щеше да се окаже, че е бил прав, като сметна нападението отзад само за диверсия.

Докато сестра Елис довършваше задачата си по прехвърлянето на Карълайн в инвалидната количка, Джорджина се приближи до вътрешния телефон на нощната масичка и направи опит да се свърже с Алби. След като не успя веднага, тя превключи на общо повикване и се опита да получи отговор от когото и да било на първия етаж.

— Тази вечер няма никой, Джорджина — обърна се към нея Карълайн. — Но имах чувството, че Алби възнамерява да остане. Напоследък лагерува на онази кушетка доста често.

Повторният опит да се свърже пак остана без резултат и Джорджина се отказа. В очите й се четеше нарастваща тревога.

— Ще сляза долу да поогледам. Бях тръгнала, но после реших първо да дойда тук.

— Почакай ме. Мисля, че съм готова.

Едва бяха излезли в коридора — Джорджина отпред, Карълайн в количката си зад нея и сестра Елис накрая, — когато някъде пред къщата прозвуча първият изстрел. Едновременно с това започнаха да свирят далечни сирени. Джорджина спря така, че Карълайн едва не я блъсна изотзад. Сестрата се върна в спалнята и се приближи до прозореца, за да се опита да види какво става отвън. Като движеше тялото си чевръсто за неговата маса, тя заобиколи робота, все още замръзнал до леглото, сякаш докоснат от някой магьосник.

На светлината от нощната лампа бялата престилка на сестра Елис блестеше като бяло знаме до прозореца.

— Какво става? — попита тя, сякаш ядосана от това, че експлозията свидетелстваше за нещо наистина нередно. — Ако онези…

Карълайн очакваше, че следващата дума ще бъде „машини“. Но не бе съдено да разбере. Изстрелът беше право в прозореца. Нещо или някакво парче от нещо удари рамката на количката и леко я завъртя. Домашният робот, който все още стоеше до леглото, беше катурнат настрани от по-силен удар, а столовете, масичките и лампите бяха съборени.

Внезапно въздухът се изпълни с дим.

Щом излезе от първоначалния си шок, Карълайн видя тялото на сестра Елис — голяма купчина от бели и кървави дрипи — до страничната стена на стаята, където бе отхвърлено. Джорджина, която бе останала в коридора, защитена от изстрела, се върна в стаята. Тя местеше длани от лицето към върха на главата си, сякаш не можеше да реши къде иска да ги постави.

Дим и прах изпълваха въздуха. Димът може би вече започваше да се сгъстява. А после къщата се разтърси от още един ужасен удар — някаква нова ракета, попаднала наблизо. Вълмата дим потрепериха от ударната вълна на новия изстрел, минавайки през разрушената дупка, която представляваше прозорецът на спалнята. Светлината в стаята, идваща от падналата на пода лампа, премигна за миг, а после отново се нормализира. Възвърналия се разсъдък на Карълайн осъзна факта, че сигурно бе нарушено нормалното електрическо захранване поради разкъсване на кабели или нещо друго и генераторът в мазето трябва да се бе включил автоматично, каквото беше всъщност предназначението му.

Като започна също да идва на себе си, Джорджина бързо се приближи и се наведе над разкъсаното тяло до стената. Миг по-късно адвокатката се изправи — лицето й беше бледо, но се владееше.

— Мъртва е. Не може да не е мъртва, по начина, по който е… о, Карълайн.

— Трябва да излезем оттук — каза Карълайн. — Долу е по-сигурно. Не, Джорджина, мога да движа количката сама. Върви напред, опитай се да намериш Алби.

Широкият коридор не се бе променил особено, когато Карълайн подкара количката си по него. На не много далечно разстояние пищеше противопожарна аларма и преди момичето да стигне до стълбището, някъде над главата й се задейства пожарогасител, който намокри косата и пеньоара й.

Джорджина се въртеше около нея.

— Асансьора ли ще използваш?

— Не, ако токът угасне отново, ще заседна. Тази количка може да се справя със стълби. Давай напред, побързай.

Джорджина се затича по коридора. Карълайн също потегли с максимална скорост към стълбите. Сега някъде извън къщата се разнасяха механични шумове като от сборище на вещици. Прекъсна ги нов силен изстрел. В коридора се появи още един домашен робот. Той отстъпи, за да направи път на количката на Карълайн, а после я последва. Тя възприе това като вдъхващ надежда признак, че Алби вече е наредил да се извърши пълна мобилизация.