Фред Саберхаген - Октагон

Алби Пиърсън още не беше заспал, когато кучетата започнаха да побесняват. Току-що обаче, беше решил тази вечер да не се прибира в своя апартамент в града, а за пореден път да спи на кушетката в главната работилница. Напоследък бе прекарал няколко нощи на тази кушетка. Продължаваше често да се сблъсква с извънредно интересни проблеми и сърцето му се изпълваше с радост при това непрестанно предизвикателство.

Когато чу първото излайване на кучетата, Алби се извърна от лазерното устройство, което току-що бе разглобил върху масата — опитваше се да подобри обхвата на въоръжението на роботите — и излезе от работилницата, за да погледне главния екран на системата за охрана, монтиран на стената в съседна стаичка. На екрана имаше достатъчно редове малки лампички, за да заемат цялата стена и в момента нито една от тях не показваше да има нещо нередно. Но още докато Алби гледаше към дисплея, ситуацията започна да се променя. Задната ограда, точно както си беше мислил. Единственото, което го изненада истински, бе, че изглежда нахлуването в имението ставаше от няколко места едновременно.

Той изпита не толкова страх или дори тревога, колкото неспокойно желание да се справи с кризата, каквато и да беше тя. Възбудата му нарастваше бързо. Алби седна на стола пред екрана. Малкият плот пред него бе отрупан с бутони и първият от тях, който докосна, му позволи да погледне през телевизионното око на отбранителния робот, разположен най-близо до задната ограда. Случайно беше робот Номер Четири. Пред него моментално се появи обленият в лунна светлина двор, но макар че луната светеше силно, светлината й не бе достатъчна, за да види наистина нещо. Затова бързо превключи на инфрачервено приемане. В същия миг чу силния метален писък, който вероятно означаваше, че поне част от оградата е повалена.

Инфрачервената светлина му позволи да види нещо, което провираше нос през живия плет, растящ гъсто точно от вътрешната страна на оградата. Мерна края на предмет с формата на торпедо, стигащ може би до кръста на човек. Имаше чувството, че той гледа към него.

Сега светлините на екрана показваха, че цял участък от оградата е на практика ликвидиран.

Вътрешният телефон до Алби започна да звъни, но за момента той не му обърна внимание. С една ръка натисна бутона, който прати Номер Четири да разузнае по-близо до живия плет, а с другата се протегна, за да натисне още копчета, с които повика на съседния екран информация за състоянието и точното разположение на останалите седем робота, които патрулираха из имението.

Схематичното изображение показваше, че Номер Шест и Номер Две също са откъм северната страна, зад къщата. Номер Три беше на запад. Пет, Едно и Седем бяха повече или по-малко в югоизточната част на имението. Тези седем други робота вече бяха започнали автоматично да се придвижват бавно на север, привлечени от усещането за тревога. Сега пръстите на Алби се движеха по бутоните, за да задържат Едно и Седем отпред, а да насочат Пет и Три съответно на изток и запад. Нападението откъм север, весело предупреди сам себе си той, можеше да е само диверсия.

Следващият ход на Алби беше да въоръжи напълно всички външни бойни единици — стъпка, която по-рано бе предприемал на дело само със Стареца Грегъри, който наблюдаваше мрачно през рамото му и внимателно препроверяваше предварителното разчистване на имението от всички животни и хора. Но дисплеят показваше, че по-голямата част от задната ограда вече е ликвидирана, а предизвикателният лай на кучетата се бе превърнал в изпълнено с паника скимтене. Сега Алби можеше да действа с чиста съвест.

Вътрешният телефон отново иззвъня, но той едва ли изобщо осъзна този факт. В момента управляваше пряко Номер Четири. В пълно бойно снаряжение, той можеше да надмине тичащ човек, движейки се по тревата на здравите си колелца. Само след няколко секунди Алби го разположи така, че да може да види много по-добре какво бе влязло току-що през оградата.

Натрапникът беше голяма машина, твърде ниска за размера си, но въпреки това висока колкото спортна кола. Трябва да тежи тонове, помисли си Алби. Тук-там върху цилиндричното й тяло имаше заоблени израстъци, стоеше на четири крака и имаше ръце. Алби ясно видя крайниците, чиито метални стави бяха дебели колкото човешки крак. По-голямата част от металното тяло беше боядисана, видя Алби, макар че на инфрачервената и на лунната светлина бе невъзможно да се определи какви бяха всъщност цветовете. Докато го наблюдаваше, металното нещо бавно се насочи напред, подобно на мудна гигантска мравка или на малък, тромав динозавър. На едната му страна съвсем ясно личаха черни букви: