Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

А Мери, тя седеше нещастно на леглото, плачеше безпомощно в гънките на наметалото си, а косата ѝ беше разрошена и щръкнала от статичното електричество. Погрижих се за нея колкото можах, изпънах роклята и сресах косата ѝ. Тя седеше, подсмърчаше и се взираше в Алекс.

Той опря ръка на писалището, порови в чекмеджето и извади голям молитвеник. Беше твърде тежък за него, за да го държи отворен пред себе си. Не можеше да стои прав, затова седна тежко на леглото и отвори книгата на коленете си. Затвори очи, пое с мъка въздух и една капка пот тупна на страницата.

— Скъпи младоженци — започна Алекс, а аз се надявах, заради него и всички останали, че ще избере краткия вариант на церемонията.

Мери беше спряла да плаче, но носът ѝ лъщеше зачервен на бялото лице и под него имаше малка влажна диря. Джонатан видя това, напълно безизразно извади голяма кърпа от ръкава си и ѝ я подаде.

Тя я взе, кимна леко, без да го поглежда, и небрежно попи лицето си.

— Да — отвърна, когато настъпи моментът, но сякаш нямаше никакво значение за нея.

Джак Рандал изрече обета си със стабилен, но някак откъснат глас. Имах чувството, че виждам венчавката на двама души, които не съзнават напълно присъствието на другия; цялото им внимание беше насочено към мъжа, който седеше пред тях и се взираше в книгата си.

Свърши се. Поздравленията за новобрачната двойка изглеждаха неуместни, затова настана неловка тишина. Джейми ме погледна питащо и аз свих рамене. След нашата венчавка аз бях припаднала и като че ли Мери имаше намерения да последва примера ми.

Изпълнил намерението си, Алекс поседя неподвижно за миг. Усмихна се леко и огледа стаята. Очите му спираха за малко на всяко лице. Джонатан, Джейми, Мери и аз. Видях сиянието в меките лешникови очи, когато срещна погледа ми. Свещта вече догаряше, но пламъкът ѝ се издигна ярък и силен за секунда.

Алекс погледна лицето на Мери, после затвори очи, сякаш това му беше непосилно, и чух бавното накъсано дишане. Сиянието по кожата му изтляваше, свещта догаряше.

Без да отваря очи, той протегна ръка. Джонатан я стисна, прихвана го през раменете и го отпусна бавно на възглавниците. Дългите, гладки като на момче ръце потрепериха, бяха по-бели от ризата, върху която лежаха.

— Мери — прошепнаха сините устни и тя сграбчи ръцете му и ги притисна към гърдите си.

— Тук съм, Алекс. О, Алекс, тук съм! — Наведе се към него и зашепна в ухото му. Джонатан Рандал се отдръпна от леглото и остана там, втренчен безизразно в пода.

Тежките клепачи се вдигнаха отново, само наполовина този път, очите потърсиха едно лице и го намериха.

— Джони. Беше… толкова добър с мен. Винаги, Джони.

Мери се наведе над него и косата ѝ скри лицето му. Джонатан Рандал стоеше неподвижно като камък, гледаше брат си и жена си. В стаята се чуваше единствено шепотът на огъня и тихите ридания на Мери Рандал.

Нещо ме докосна по рамото. Вдигнах глава към Джейми. Той кимна към Мери и каза тихо:

— Остани с нея. Сигурно няма да е задълго?

— Да.

Кимна. После пое дълбоко дъх, изпусна го бавно и прекоси стаята до Джонатан Рандал. Обгърна с ръка скованата фигура и внимателно я обърна към вратата.

— Ела, човече — рече му тихо. — Ще те заведа до вас.

Изкривената врата изскърца след Джейми, който отвеждаше Джак Рандал към мястото, където щеше да прекара първата си брачна нощ, сам.

Затворих вратата на стаята ни в хана и се облегнах на нея, бях изтощена. Тъкмо беше мръкнало и виковете на нощната стража отекваха по улицата.

Джейми стоеше до прозореца, чакаше ме. Веднага тръгна към мен и ме прегърна, преди да съм свалила наметалото си. Аз се отпуснах на него, бях благодарна за топлината и силата му. Той пъхна ръка под коленете ми и ме отнесе до пейката под прозореца.

— Пийни малко, сасенак. Изглеждаш изтощена и нищо чудно. — Взе манерката от масата и смеси нещо, което приличаше на бренди с вода, но може и да нямаше вода.

Прекарах изморено ръка през косата си. Бяхме отишли в стаята на Лейдиуок Уинд още след закуска, сега беше малко след шест, но сякаш бяха изминали дни.

— Не издържа още дълго, горкото момче. Сякаш беше чакал само да я види омъжена. Изпратих вест в къщата на леля ѝ; лелята и две братовчедки дойдоха да я вземат. Те ще се погрижат за… него. — Отпих с благодарност от брендито. То изгори гърлото ми и изпаренията се издигнаха в главата ми като мъгла над мочурище, но не ми пукаше.

— Е — опитах да се усмихна, — поне знаем, че въпреки всичко Франк е в безопасност.