Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— О, майко! — Имах чувството, че кажа ли още нещо, ще се разплача, затова само стиснах голямата загрубяла от работа ръка, която лежеше на рамото ми. Прииска ми се да хвърля на врата ѝ и да заровя лице в покритите с черна вълна гърди, но ръката ѝ напусна рамото ми и посегна към дългата броеница, която потракваше в гънките на полата ѝ.

— Ще се моля за вас — рече майка Хилдегард и ме дари с усмивка, която би показала вълнение на някое не така солидно издялано лице. Изражението ѝ веднага се промени и стана загрижено. — Все пак се питам — добави замислено тя — на кой точно светец покровител да се моля при тези обстоятелства?

Мария Магдалена, за нея се сетих, когато вдигнах ръце над главата си, за да може тясното скеле роклята да се плъзне по раменете ми и да се спусне до бедрата. Или Мата Хари, но бях почти сигурна, че тя не е канонизирана за светица. Не бях сигурна и за Магдалена, ако става въпрос, но една разкаяла се проститутка ми се струваше най-вероятният ми небесен застъпник в предстоящото начинание.

Надали Метохът на Ангелите някога бе виждал подобни приготовления. Макар че преди обета си послушниците бяха обличани като невести на Христос, червената коприна и пудрата със сигурност не присъстваха в церемонията.

Много символично, помислих си, когато алените дипли се плъзнаха над извърнатото ми лице. Бяло за чистота, а червено за… каквото и да беше там. Сестра Минерв, младичка и от богато благородно семейство, беше избрана да ми асистира. Тя фризира косата ми със значителни умения и размах, като забучи в нея кичозни щраусови пера, осеяни с перли. Среса внимателно веждите ми, потъмни ги с малко оловно гребенче и начерви устните ми с перце, натопено в руж. То така ме гъделичкаше, че едва сдържах истеричния смях, който и без това напираше в мен.

Сестра Минерв посегна към ръчното огледало. Спрях я, не исках да се поглеждам в очите. Поех дълбоко дъх и кимнах.

— Готова съм. Извикайте каретата.

Никога не бях влизала в тази част на двореца. Всъщност след няколко завоя по осветените от свещи и покрити с огледала коридори вече не бях сигурна колко от мен присъства тук, камо ли къде точно се намирам.

Дискретният и анонимен камериер ме отведе до малка дървена врата в ниша. Почука веднъж, поклони ми се и си тръгна, без да дочака отговор. Вратата се отвори навътре и аз влязох.

Кралят още беше облечен. Този факт забави препускащото ми сърце достатъчно и вече не ми се струваше, че всеки миг ще повърна.

Не знаех какво точно съм очаквала, но действителност малко ме успокои. Той беше облечен неофициално, с риза и бричове, и беше наметнат е кафяв копринен халат. Дланта му беше топла — бях очаквала да е лепкава — и аз опитах да се усмихна.

Опитът явно не беше съвсем успешен, защото той ме потупа сърдечно по ръката и каза:

— Не се страхувайте от мен, скъпа мадам. Аз не хапя.

— Да, разбира се.

Изглеждаше много по-спокоен от мен. Разбира се, че ще е спокоен, казах си, прави го постоянно. Поех дълбоко дъх и опитах да се овладея.

— Ще пийнете ли малко вино, мадам? — Бяхме сами; нямаше слуги, но виното вече беше налято в две чаши на масата, които сияеха като рубини на светлината на свещите. Стаята бе разкошна, но много малка. Освен масата и два стола с овални облегалки, в нея имаше само луксозно тапицирано със зелено кадифе канапе. Опитах се да не гледам към него, когато поех чашата и измърморих нещо в благодарност.

— Седнете, моля. — Луис се настани на единия стол и ми посочи другия. После добави усмихнат: — А сега, ако обичате, ми кажете какво мога да направя за вас.

— Мо-моят съпруг — заекнах аз. — Той е в Бастилията.

— Разбира се — прошепна кралят. — Заради дуел, доколкото си спомням. — Хвана ръката ми и пръстите му легнаха леко на пулса ми. — Какво очаквате да сторя, скъпа мадам? Знаете, че това е сериозно престъпление. Вашият съпруг наруши мой декрет. — Един пръст погали вътрешната страна на китката ми и изпрати лека тръпка по ръката ми.

— Да, разбирам. Но той беше… провокиран. — Хрумна ми нещо. — Нали знаете, че е шотландец; а мъжете там — опитах да измисля подходящ синоним на „озверяват” — стават много яростни, когато някой засегне честта им.

Луи кимна и сведе глава, явно погълнат от ръката ми. Виждах мазната лъскавина по кожата му и надушвах парфюма му. Теменужки. Силна, сладка миризма, но не достатъчно силна, за да прикрие острата миризма на мъж.

Той пресуши виното на две дълги глътки и остави чашата, за да стисне по-здраво ръката ми в своите. Показалецът с къс нокът проследи извивките и цветовете магарешки бодил по венчалния ми пръстен.