Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Майка Хилдегард потропа замислено с дебелите си пръсти по един нотен лист, сякаш отмерваше ритъма на някоя трудна част. Седеше пред масата в частния си кабинет срещу хер Герстман, призован да се присъедини към спешния ни съвет.

— Е, да — рече той с колебание. — Мисля, че мога да уредя частна аудиенция с Негово Величество, но… вие сигурна ли сте, че съпругът ви… ъъъ… — Учителят по музика срещаше необичайни затруднения с изразяването, което ме накара да заподозра, че евентуална молба към краля да освободи Джейми може да се окаже по-сложно начинание, отколкото предполагах. Майка Хилдегард потвърди това подозрение с реакцията си.

— Йоханес! — възкликна тя толкова възмутена, че заряза официалните обръщения. — Тя не може да направи това! Все пак мадам Фрейзър не е придворна дама. Тя е добродетелна жена!

— О, благодаря — обадих се любезно. — Ако нямате нищо против обаче… какво точно би застрашило моята добродетелност, ако помоля краля да освободи Джейми?

Монахинята и учителят по пеене се спогледаха, ужасени от моята наивност, и като че ли нямаха желание да я разсейват. Накрая майка Хилдегард, по-смелата от двамата, изплю камъчето:

— Ако отидете да молите краля за подобна услуга, той ще очаква да легнете с него — каза тя направо. След всички тези уговорки не бях особено изненадана, но погледнах хер Герстман за потвърждение. Той кимна неохотно.

— Негово Величество е много благосклонен към молбите на дами, които се отличават с обаяние — обясни деликатно, внезапно заинтригуван от един мотив в дърворезбата на писалището.

— Но за такива молби си има цена — добави Майка Хилдегард не чак толкова деликатно. — Повечето придворни дори са доволни, ако съпругите им привлекат кралското внимание; ползите им се струват достойни за жертвата на добродетелта. — Широката уста се изви подигравателно, после се изправи в обичайната строга линия. — Вашият съпруг обаче не ми прилича на толкова услужлив човек. — Дебелите вежди се извиха като въпросителна в края на изречението и аз поклатих глава в отговор.

— Да, едва ли. — Всъщност това беше възможно най-голямото подценяване на нещата. „Услужлив” не беше чак последната дума, която ти идва на ум, щом се сетиш за Джейми Фрейзър, но със сигурност бе съвсем в края на списъка. Опитах да си представя какво би си помислил, казал или направил, ако научи, че съм легнала с друг мъж, та дори и той да е кралят на Франция.

Тази мисъл ми припомни за доверието, което съществуваше между нас почти от деня на сватбата ни, и ме заля ужасно усещане за сиротност. Затворих очи, прималяваше ми, но трябваше да се справя някак с това.

— Е — поех дълбоко дъх, — има ли друг начин?

Майка Хилдегард смръщи вежди към хер Герстман, сякаш очакваше да измисли нещо. Дребният учител по музика сви рамене и на свой ред се смръщи.

— Нямате ли някой влиятелен приятел, който да се застъпи за съпруга ви пред Негово Величество? — попита той предпазливо.

— Едва ли. — Бях обмислила всички подобни възможности и се наложи да призная, че няма кого да помоля за подобно посредничество. Заради незаконния и скандален характер на дуела — защото, разбира се, Мари дьо Орбанвил беше пръснала мълвата из цял Париж, — никой от познатите ми французи не би се забъркал в това. Мосю Дюверне се съгласи да ме приеме и беше любезен, но не ми даде надежди. Посъветва ме да чакам. След няколко месеца, когато скандалът отшуми, можело да направим постъпки пред Негово Величество. Но сега…

Херцог Сандрингам, който беше толкова загрижен за своите деликатни дипломатически машинации, че беше изгонил личния си секретар само защото изглеждаше забъркан в скандал, никога не би помолил Луи за подобна услуга.

Вгледах се в инкрустираната повърхност на масата. Едва виждах сложните извивки на емайла между геометричните цветни фигури. Показалецът ми проследи една завъртулка и осигури крехка котва за препускащите ми мисли. Щом беше наложително да освободя Джейми от затвора, за да предотвратя якобитска инвазия в Шотландия, значи трябваше да го сторя по всеки възможен начин и каквито и да бяха последствията.

Най-сетне вдигнах глава и срещнах погледа на учителя по музика.

— Трябва — казах тихо. — Няма друг начин.

Настъпи тишина. Хер Герстман се озърна към майка Хилдегард.

— Тя ще остане тук — обяви тя твърдо. — Може да ѝ изпратите вест за деня и часа на аудиенцията.

Обърна се към мен.

— Опасявам се, че ако наистина възнамерявате да предприемете нещо подобно, скъпа приятелко… — Устните ѝ се притиснаха още по-плътно една в друга, после се отвориха, за да добави: — Ще е грях да ви помагам да извършите прелюбодейство. Все пак ще го направя. Знам, че имате основателни за вас причини, каквито и да са те. И вероятно грехът ще си струва цената на вашето приятелство.