Диана Гэблдон - В капана на времето

В документа като командир се посочваше Саймън Фрейзър-младши и никъде не се споменаваше Джеймс Фрейзър. Той обаче се появяваше в няколко военни депеши и в други документи. Ако ставаше дума за един и същи човек, явно е бил много активен в кампанията. Все пак не можеше да се съди само по името дали това е мъжът от Брох Туарах; Джеймс беше често срещано шотландско име, като Дънкан или Робърт. Само на едно място Джеймс Фрейзър беше упоменат с допълнително презиме, което би подпомогнало идентификацията му, но в документа не се споменаваха хората му.

Роджър сви рамене, подразнено прогонвайки внезапно появилия се облак кръвожадни мушици. Трябваха му години, за да прерови както трябва всички регистри. Тъй като не успя да отклони вниманието на мушиците, той влезе в тъмната, вмирисана на бира кръчма и ги остави да се въртят яростно отвън.

Докато отпиваше от студената горчива бира, мислено прегледа свършеното дотук и възможностите. Днес имаше време да отиде до Форт Уилям, макар че щеше да се върне късно в Инвърнес. И ако не откриеше нищо в музея на Форт Уилям, логично следваше голямо ровене из архивите на Преподобния — логично, ако не и иронично.

А после? Изцеди и последните капки от горчилката и даде знак на съдържателя да му донесе още една халба. Е, ако се стигнеше дотам, най-добрата му възможност в краткосрочен план беше да обиколи всяко църковно гробище в околностите на Брох Туарах. Съмняваше се, че дамите Рандал ще останат в Инвърнес две-три години, за да изчакат търпеливо резултатите.

Бръкна в джоба си за бележника — постоянния спътник на всеки историк. Преди да напусне Брох Морда, трябваше поне да провери дали е останало нещо от старата църква. Никога не се знае какво ще изскочи, пък и щеше да си спести повторно идване тук.

Следващия следобед Клеър и Бриана Рандал дойдоха на чай по покана на Роджър и за да се запознаят с напредъка му по проекта.

— Открих няколко имена от вашия списък — каза той на Клеър, докато ги водеше към кабинета. — Но е много странно; още не съм разбрал кой е загинал при Калоден. Мислех, че съм намерил трима, но се оказа, че са други хора със същите имена. — Погледна към доктор Рандал; тя стоеше напълно неподвижно и стискаше облегалката на креслото, сякаш беше забравила къде се намира.

— Ъъъ, защо не седнете? — покани я Роджър, а тя се стресна, кимна и рязко седна на ръба на креслото. Роджър я изгледа с любопитство, но извади папката с бележките си и ѝ я подаде.

— Както казах, това е странно. Не успях да проследя всички имена; мисля, че ще се наложи да потърся в църковните регистри и гробищата близо до Брох Туарах. Открих повечето информация в документите на баща ми, но трябваше да намеря поне двама-трима, които са загинали при Калоден. Особено след като, както вие казвате, са били в един от полковете на Фрейзър; сражавали са се почти в сърцето на битката, където е било най-ожесточено.

— Зная. — Нещо в гласа ѝ го накара да я погледне объркан, но тя се беше навела над писалището и лицето ѝ не се виждаше. Повечето записки бяха ръкописен препис на регистрите, тъй като екзотичната технология на фотокопирането още не беше проникнала в правителствения архив, където се пазеха Документите на Стюартите, но имаше и няколко оригинала, които бе изровил от архивите на Преподобния Уейкфийлд. Тя внимателно ги разлистваше, за да не докосва повече от необходимото крехката хартия.

— Прав сте; наистина е странно. — Сега той разпозна емоцията в гласа ѝ — вълнение, примесено със задоволство и облекчение. Някак беше очаквала това или се бе надявала на него.

— Кажете… — Поколеба се. — Хората, които открихте… Какво се е случило с тях, щом не са умрели при Калоден?

Той беше леко изненадан, че това има такова голямо значение за нея, но любезно взе папката със записките си и я отвори.

— Двама от тях са вписани в корабен регистър; емигрирали са в Америка веднага след битката. Четирима са умрели от естествена смърт след около година — нищо чудно, след Калоден е имало ужасна чумна епидемия, която е покосила много планинци. А този открих в един енорийски регистър — но не от неговата енория. Почти съм сигурен, че е от вашите хора.

Едва след като напрежението напусна раменете ѝ, Роджър забеляза, че изобщо е било там.

— Искате ли да потърся и останалите? — попита той, като се надяваше на положителен отговор. Гледаше Бриана над рамото на майка ѝ. Стоеше до покритата с корк стена, полуизвърната, сякаш не се интересуваше от проекта, но между веждите ѝ имаше малка бръчица.