Диана Гэблдон - В капана на времето

Щеше да се откаже, ако не бяха две неща. Бриана и чистото любопитство. Искаше да разбере какво става и бе твърде решен да го направи.

Удари леко с юмрук по волана, все още беше замислен и не виждаше преминаващите коли. Накрая взе решение, запали двигателя и потегли. На следващото кръгово измина само три четвърти от дъгата и се отправи към центъра на Инвърнес и железопътната гара.

Летящият шотландец щеше да го отведе в Единбург за три часа. Кураторът, който отговаряше за Документите на Стюардите, беше близък приятел на Преподобния. А и Роджър имаше следа, по която да поеме, колкото и озадачаваща да беше тя. Според регистъра с имената на войниците от полка на господаря Ловат трийсетимата мъже бяха под командването на капитан Джеймс Фрейзър — от Брох Туарах. Този човек беше единствената явна връзка между Брох Туарах и Фрейзър от Ловат. Странно защо Джеймс Фрейзър не присъстваше в списъка на Клеър.

Слънцето грееше, рядко събитие в средата на април, и Роджър се опита да му се наслади, като свали малкия прозорец на колата, за да може вятърът да фучи покрай ухото му.

Наложи се да пренощува в Единбург и се върна късно на следващия ден толкова уморен от дългото пътуване с влака, че успя единствено да изяде топлата вечеря, която Фиона настоя да му приготви, и се стовари в леглото. Но днес се събуди с подновена енергия и решителност. Пое към малкото селце Брох Морда, близо до имението, наречено Брох Туарах. Дори Клеър Рандал да не искаше Бриана да ходи в Брох Туарах, на него нищо не му пречеше да огледа.

Всъщност беше открил самия Брох Туарах или поне така си мислеше. Той представляваше огромна купчина срутени камъни, която обграждаше останките на една от старите кръгли кули, използвани в далечното минало както за живеене, така и за отбрана. Знаеше, че на келтски името означава „обърната на север кула” и се зачуди как е възможно кръгла кула да се нарича така.

Там имаше и господарска къща със стопански постройки, също в руини, макар че голяма част се бе запазила. На един кол пред входа стърчеше почти изличена от времето табела на агент на недвижими имоти. Роджър застана на хълма над къщата и се огледа. Не видя нищо, което да обясни нежеланието на Клеър да пусне дъщеря си тук.

Спря мориса в предния двор и слезе. Беше красиво, макар и много отдалечено; почти четиридесет и пет минути изминаха във внимателни маневри, докато вкара мориса на изровената отбивка на главното шосе, без да пробие картера.

Не тръгна към къщата; тя явно беше изоставена и вероятно опасна — там нямаше да има нищо. На трегера обаче беше гравирано името „Фрейзър”, което украсяваше и повечето от малките надгробни плочи в семейното гробище — поне тези, които се разчитаха. Реши, че това не е голямо откритие. На нито една от плочите не беше изписано името на човек от списъка. Трябваше да продължи нататък; според картата селото Брох Морда беше на пет километра оттук.

Както се опасяваше, малката селска църква беше изоставена и съборена преди години. Упоритото чукане по вратите доведе само до празни погледи, кисели физиономии и накрая до съмнителното предположение на един стар фермер, че енорийските регистри вероятно се намират в музея във Форт Уилям, или пък в Инвърнес, защото тамошен свещеник събирал всякакви боклуци.

Уморен и прашен, но все още необезкуражен, Роджър се качи пак в колата си, която беше оставил в уличка до селската кръчма. Това бе просто застой, характерен за всяко историческо проучване, и той беше свикнал с такива неща. Една бърза пинта — е, добре де, може би две, денят бе необичайно топъл — и щеше да тръгне към Форт Уилям.

Нищо чудно да се окаже, помисли си кисело, че регистрите през цялото време са били в архивите на Преподобния. Ето това получаваше, задето изостави работата си, за да гони вятъра и да впечатли едно момиче. С пътуването до Единбург успя единствено да елиминира три от имената, които беше открил в Калоден Хаус; оказа се, че и тримата мъже са от други полкове, а не от групата от Брох Туарах.

Документите на Стюардите заемаха цели три зали, както и безброй сандъци в подземието на музея, така че едва ли можеше да твърди, че е провел изчерпателно проучване. Все пак откри копие на платежната ведомост, която бе видял в Калоден Хаус и в която мъжете се споменаваха като част от полка на господаря Ловат — сина на Старата лисица, Младия Саймън. Коварното старо копеле беше разделило лоялността си; беше изпратил наследника си да се бие за Стюартите, а самият той бе останал у дома като верен поданик на крал Джорди. Не че беше спечелил от това.