Диана Гэблдон - В капана на времето

— О, тоалетната ли? Разбира се. — Той се надигна от креслото, натъпкан с торта и бадемов пандишпан. Ако не се отървеше скоро от Фиона, щеше да тежи сто и петдесет килограма при завръщането си в Оксфорд.

— Тя е малко старомодна — обясни той, докато сочеше по коридора към банята. — С казанче под тавана и верига.

— Виждала съм такива в Британския музей — кимна Бриана. — Само че не бяха в експозиция, ами в дамските тоалетни. — Поколеба се, преди да попита: — Но тоалетната ви хартия не е като в Британския музей, нали? Защото имам салфетки в чантата си.

Роджър затвори едното си око и я огледа с другото.

— Това беше много странна забележка — рече той — или аз съм изпил повече, отколкото си мислех. — Всъщност с Клеър се бяха почерпили повече от задоволително с „Мюир Бриъм”, макар че Бриана продължи да пие само чай.

Клеър се засмя, дочула разговоря им, и стана да подаде на Бриана няколко салфетки от собствената си чанта.

— Няма да е восъчна хартия с печат „Собственост на правителството на Нейно Величество” като в музея, но вероятно и няма да е много по-добра — рече тя на дъщеря си. — Британската тоалетна хартия обикновено е доста корава.

— Благодаря. — Бриана взе салфетките и тръгна към вратата, но после се обърна. — Защо, за бога, хората ще правят корава като станиол тоалетна хартия?

— Нашите хора са корави, а задниците им — стоманени — обади се Роджър. — Това изгражда националния характер.

— Що се отнася до шотландците, предполагам, че е свързано с наследения порив да проверят колко болка могат да понесат — добави Клеър. — Мъже, които биха яздили по килт, имат доста загрубели задници.

Бриана избухна в смях.

— Не ми се мисли какво са използвали за тоалетна хартия тогава — рече тя.

— Всъщност не е било толкова зле — отвърна изненадващо Клеър. — Листата от лопен наистина са много приятни; почти като двупластова тоалетна хартия. А през зимата или в къщите се е използвал влажен парцал; не е много хигиенично, но достатъчно удобно.

Роджър и Бриана се бяха втренчили в нея.

— Ами… прочетох го в една книга — рече Клеър, странно изчервена.

Бриана, все още кикотеща се, тръгна към тоалетната, а Клеър остана на прага на кабинета.

— Много мило от ваша страна да ни посрещнете така внушително — рече тя с усмивка. Моментното смущение беше изчезнало, заменено от обичайното ѝ спокойствие. — И изключително мило от ваша страна да проучите онези имена заради мен.

— Удоволствието е изцяло мое — увери я Роджър. — Приятно разнообразие от паяжините и нафталина. Ще ви уведомя още щом открия нещо друго за вашите якобити.

— Благодаря ви. — Клеър се поколеба, погледна през рамо и сниши глас: — Всъщност, тъй като Бри в момента я няма… искам да ви помоля нещо на четири очи.

Роджър се прокашля и оправи вратовръзката, която беше сложил за случая.

— Моля — отвърна, изпълнен с ведра сърдечност заради успеха на чаеното си парти. — Аз съм изцяло на вашите услуги.

— Попитахте Бри дали би искала да дойде с вас на терен. Ще ми се да ви помоля… има едно място, където предпочитам да не я водите, ако нямате нищо против.

В главата на Роджър веднага звъннаха предупредителни камбанки. Дали щеше да разбере каква е тайната, свързана с Брох Туарах?

— В каменния кръг, наричат го Крейг на Дун. — Изражението ѝ беше искрено, когато се наведе към него. — Имам основателна причина, иначе не бих ви молила. Искам да заведа Бриана там лично, но се опасявам, че в момента не мога да ви кажа защо. След време, да, но не и сега. Ще ми обещаете ли?

Мислите се гонеха в главата на Роджър. Значи не било заради Брох Туарах! Една загадка беше разкрита, но само за да се появи друга.

— Щом искате — каза той накрая. — Разбира се.

— Благодаря ви. — Тя докосна леко ръката му и се обърна да излезе. Когато видя силуета ѝ на фона на светлината, той внезапно си спомни нещо. Вероятно не беше моментът да пита, но нямаше да навреди.

— О, доктор Рандал, Клеър?

Тя се обърна към него. Сега, когато Бриана я нямаше да го разсейва, той виждаше, че Клеър Рандал също е голяма красавица. Лицето ѝ беше поруменяло от уискито, а очите ѝ бяха в най-необикновеното светло златистокафяво — като кехлибар.

— Във всички регистри, свързани с тези мъже — започна, като подбираше внимателно думите си, — се споменава за капитан Джеймс Фрейзър, който явно е бил техен водач. Но той не присъства във вашия списък. Чудех се дали знаете за него?

Тя се вкамени за миг и му напомни за начина, по който се бе държала при пристигането си този следобед. Но след малко се отърси леко и отговори овладяно: