Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Джей… Алекс?

Той се чувстваше като упоен и ѝ отговори с усилие.

— Милейди?

Ръцете ѝ се вдигнаха около врата му и тя сгуши глава в извивката на рамото му, дъхът ѝ топлеше гърдите му.

— Обичам те, Алекс.

Той с усилие се събуди достатъчно, за да я отдели от себе си, като я държеше за раменете и се взираше в сивите ѝ очи, нежни като на кошута.

— Не — отвърна, но нежно, клатейки глава. — Това е третото правило. Можеш да получиш само една нощ. Не можеш да ме наричаш с истинското ми име. И не можеш да ме обичаш.

Сивите очи се навлажниха леко.

— Но ако не мога да се спра?

— Това, което усещаш сега, не е любов. — Надяваше се да е прав, заради себе си и заради нея. — Това е просто чувство, което събудих в тялото ти. То е силно и е хубаво, но не е същото като любовта.

— Каква е разликата?

Той прокара ръце по лицето си. Тя трябваше да стане философ, помисли си кисело. Пое дълбоко дъх и издиша, преди да отговори:

— Ами любовта е само към един човек. Това, което усещаш към мен… можеш да го имаш с всеки мъж.

Само един човек. Той прогони мисълта за Клеър и уморено отново се захвана за работа.

Приземи се тежко в пръстта на цветната леха, без да го е грижа, че смачка няколко малки и крехки растения. Трепереше. Преди зазоряване бе не само най-тъмно, но и най-студено, и тялото му силно възрази, когато трябваше да се надигне от топлото и меко гнездо и да излезе в мразовития мрак, защитено от ледения въздух само от тънка риза и бричове.

Той си спомни зачервената розова извивка на бузата ѝ, която се бе навел да целуне преди тръгване. Още усещаше формите ѝ топли в ръцете си, изви пръсти при спомена, дори докато посягаше в тъмното към още по-тъмната каменна стена на конюшнята. Беше изтощен и му костваше ужасно усилие да се изкатери на нея и да я прескочи, но не можеше да рискува портата да изскърца и да събуди Хо, главния коняр.

Вървеше опипом през вътрешния двор, претъпкан с каруци и бали слама, готови за пътуването на лейди Дженива към дома на нейния съпруг след сватбата следващия четвъртък. Най-сетне отвори вратата на конюшнята и стигна до стълбата към тавана. Легна на ледената слама и издърпа одеялото над себе си, като се чувстваше напълно изпразнен.

Хелуотър

Януари 1758 г.

Съвсем подходящо, времето бе мрачно и буреносно, когато новините стигнаха до Хелуотър. Следобедната езда бе отменена заради силния порой и конете се гушеха до яслите си. Успокояващият, уютен звук на хрупане и цвилене се издигаше към тавана, където Джейми Фрейзър се бе изтегнал в своето удобно, покрито със слама гнездо, отворил книга на гърдите си.

Тя бе една от няколкото, които бе заел от посредника на имението, господин Грийвс, и я намираше за увлекателна, въпреки че трудно се четеше на слабата светлина, която влизаше под стрехите.

Устните ми, които извърнах към него, за да не може да не ги целуне, го сепнаха, разпалиха и одързостиха: и сега, като погледнах към онази част от дрехите му, която покриваше основния център на удоволствието, аз открих издутина и безпокойство там, и тъй като бях стигнала твърде далече, за да спра, и защото вече не можех да се сдържам или да чакам по-бавния прогрес на неговата свенлива действеност, аз прокарах ръка по бедрата му и между тях усетих нещо твърдо и скрито в панталоните, чийто край пръстите ми не успяваха да открият.

— О, да бе? — измърмори скептично Джейми. Вдигна вежди и се намести на сламата. Знаеше, че съществуват такива книги, разбира се, но… тъй като Джени поръчваше книгите за Лалиброх… не беше виждал досега. Те ангажираха малко по-различен аспект от ума, в сравнение с творбите на господата Дефо и Фийлдинг, но той нямаше нищо против разнообразието.

Огромният му размер ме накара да се свия отново; но не можех да не погледна и докосна тази дълга и дебела жива слонова кост! Съвършено извит и оформен, дръзката му твърдост изпъваше кожата, гладка и мека като кадифе, съперничеща на най-деликатната сред нашия пол, а изключителната му белота не се загрозяваше никак от черните къдрави косми в основата; широката и синкава главичка и сините спирали на вените създаваха най-поразителния сбор от фигури и цветове в природата. Иначе казано, той бе прекрасен и смайващ!

Джейми погледна към чатала си и изсумтя леко, но прелисти страницата. Тътен на гръмотевица отвън отвлече вниманието му само за част от секундата. Беше така потънал в четивото, че отначало не чу гласовете долу, удавени от силното шуртене на дъжда по дъските на няколко крачки над главата му.