Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

Смътно си помисли, че е добре, че говори на келтски, защото вече не обръщаше внимание какво казва. Малките ѝ твърди гърди бяха щръкнали под неговите.

— Мо нигеан — мърмореше той.

— Чакай малко — каза Дженива. — Мисля че май…

Усилието да се контролира го замайваше, но той го направи бавно, пъхна само инч в нея.

— Ох! — изпъшка Дженива и отвори широко очи.

Той тласна още малко.

— Спри! Прекалено е голям! Извади го! — Паникьосана, тя се мяташе под него. Притиснати под гърдите му, нейните се тресяха и се търкаха в него, затова неговите зърна щръкнаха като карфици от внезапното усещане.

Заради мятанията ѝ трябваше да приложи сила, когато се опитваше да е нежен. Полузамаян, той се помъчи да я задържи под себе си, като трескаво търсеше думи, с които да я успокои.

— Но…

— Спри!

— Аз…

— Извади го! — изпищя тя.

Той притисна ръка към устата ѝ и каза единственото разбираемо нещо, което можа да измисли.

— Не — рече категорично и тласна.

Нещо като писък излетя през пръстите му и очите ѝ останаха огромни, но бяха сухи.

Стореното — сторено, появи се в ума му тази абсурдна мисъл, като не остави след себе си нищо друго, освен каша от несвързани тревожни мисли. Сега можеше да стори само едно — и той го стори, тялото му безмилостно узурпира контрола, докато се движеше в ритъма на своята първична радост.

Бяха нужни само няколко тласъка, преди вълната да го залее, да кипне по гръбнака му и да изригне като гейзер сред скалите, помитайки и последните останки от съзнателна мисъл.

Дойде на себе си след миг, лежеше настрана, а сърцето му биеше бавно и силно в ушите му. Отвори едното си око и видя проблясък на розова кожа на светлината от лампата. Трябваше да види дали я е наранил твърде много, но Господи, не точно сега. Затвори пак око и просто дишаше.

— Какво… какво си мислиш? — Гласът звучеше колебливо и малко треперлив, но не и истеричен.

Твърде потресен, за да забележи абсурдността на въпроса, той ѝ каза истината:

— Чудя се защо, за бога, мъжете искат да лягат с девици.

Последва дълга тишина, после треперливо поемане на дъх.

— Съжалявам — каза тя тихо. — Не знаех, че и теб ще те боли.

Той отвори изумен очи и се надигна на лакът. Тя го гледаше като стреснато еленче. Лицето ѝ бе пребледняло и тя облиза сухите си устни.

— Да ме боли ли? — попита той изумено. — Мен не ме заболя.

— Но… — тя се смръщи и сведе поглед по тялото му, — реших, че те боли. Беше изкривил така страшно лице, сякаш ужасно те боли, и ти… така изстена …

— О, да — прекъсна я той бързо, преди да е разкрила още неласкави наблюдения за поведението му. — Но не… просто мъжете така се държат, когато… правят това — довърши вяло.

Шокът ѝ изтляваше в любопитство.

— Всички мъже ли се държат така, когато… правят това?

— Откъде да знам…? — започна той подразнено, но се спря със сепване, осъзнал, че всъщност все пак знае.

— Да, всички — каза рязко. Надигна се до седнало положение и отметна косата от челото си. — Мъжете са отвратителни ужасни зверове, както ти е казала бавачката. Много ли те заболя?

— Не мисля — отвърна тя с колебание. Раздвижи пробно крака. — Заболя, но само за миг, както ти каза, но не беше толкова зле.

Той въздъхна с облекчение, когато видя, че макар да е прокървила, петното на кърпата е съвсем малко и явно не я боли. Тя посегна плахо между бедрата си и изкриви лице с отвращение.

— Ооо! Толкова е отвратително и лепкаво!

Кръвта се качи в лицето му в смесица от гняв и смущение.

— Ето — промърмори и посегна към кърпата на масичката. Тя не я взе, а отвори крака и изви леко гръб, явно очакваше той да я почисти. Той почувства силен порив да натъпче парцала в гърлото ѝ, но погледна към писмото на масата и се въздържа. Това беше сделка все пак, и тя изпълни своята част.

Той мрачно намокри кърпата и започна да я бърше, но установи, че доверието, с което тя се оставяше на това, е странно трогателно. Движенията му бяха доста нежни и накрая усети, че целува леко гладкия ѝ корем.

— Готово.

— Благодаря — рече тя. Тя помръдна колебливо крака и посегна да го докосне. Той не помръдна, остави пръстите ѝ да се спускат по гърдите му и да си играят с дълбоката вдлъбнатина на пъпа. Лекият допир плахо се спусна надолу.

— Ти каза… че следващия път ще е по-добре — прошепна тя.

Той затвори очи и пое дълбоко дъх. Имаше много време до зазоряване.

— Предполагам — рече и отново се изпъна до нея.