Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Макензи! — силният рев най-сетне проникна до сетивата му и той се изправи бързо, изпъна дрехите си и тръгна към стълбата.

— Да? — Надникна от ръба на тавана и видя Хо, тъкмо зейнал за още един рев.

— О, ето те. — Хо затвори уста и му махна да се приближи с разкривената си ръка, като се смръщи. Той страдаше от ревматизъм при влажно време; по време на бурята се беше свивал в малката стаичка до помещението с амунициите, където имаше легло и кана със саморъчно сварен алкохол. Ароматът се усещаше от тавана и ставаше по-силен със спускането на Джейми по стълбата.

— Ще помогнеш да приготвите каретата за лорд Дънсейни и лейди Изобел до Елсмиър — каза му Хо още щом кракът на Джейми докосна плочите на пода на конюшнята. Старецът се олюля притеснително и изхълца тихо.

— Сега ли? Побъркан ли си, човече? Или си просто пиян? — Джейми погледна през открехнатата врата зад Хо, зад която се спускаше плътна пелена от вода. В този момент небето се озари от мълния и планината се открои рязко на хоризонта. Изчезна пак така внезапно и остави послеобраз на ретините му. Той поклати глава, за да го прогони, и видя Джефрис, кочияша, да върви през двора, свел глава пред силата на вятъра и водата и увит плътно с наметалото си. Значи това не бе просто пиянска измислица на Хо.

— Джефрис има нужда от помощ с конете! — Хо се наведе към него и изкрещя, за да надвика бурята. Миризмата на алкохол бе поразяваща от такава дистанция.

— Аха, ама защо? Защо лорд Дънсейни… О, забрави! — Очите на главния коняр бяха зачервени и изцъклени; явно нищо смислено нямаше да научи от него. Отвратен, Джейми мина покрай Хо и изкачи бързо стълбата.

Миг да се увие с износеното наметало, още един — да скрие книгата под сеното, конярчетата не уважаваха чуждата собственост, — и пак се спусна по стълбата и излезе сред ревящата буря.

Това беше адско пътуване. Вятърът пищеше през прохода, шибаше голямата карета и заплашваше да я преобърне. Джейми седеше на капрата до Джефрис, наметалото не успяваше да го защити от носения от вятъра дъжд, нито когато бе принуден да слиза от капрата — като че ли на всеки няколко минути, — за да бута каретата, защото някое колело бе попаднало в жадната хватка на кална дупка.

Все пак едва забелязваше физическите неудобства на това пътуване, защото бе твърде ангажиран с вероятните причини за него. Не съществуваха кой знае колко поводи, които да накарат стар човек като лорд Дънсейни да тръгне с такава спешност в подобен ден, камо ли по изровения път към Елсмиър. Явно беше получил някаква вест от графа и тя можеше да се отнася единствено до лейди Дженива или нейното дете.

Доколкото бе чул от слугите, лейди Дженива трябваше да роди през януари, преброи на обратно и я прокле отново, а след това изрече бърза молитва за безопасно раждане. Оттогава правеше всичко по силите си да не мисли за това. Беше спал с нея само три дни преди сватбата; нямаше как да е сигурен.

Преди седмица лейди Дънсейни бе отишла в Елсмиър, за да бъде с дъщеря си. Оттогава изпращаше всеки ден пратеници до дома, за да ѝ донесат разни забравени и много необходими неща, и всеки от тях с пристигането докладваше: „Още няма новини.“ Явно сега имаше новини и те не бяха добри.

Като тръгна към предната част на каретата, след поредната битка с калта, той видя, че лейди Изобел наднича през покрития с ципа от рибешки мехур прозорец.

— О, Макензи! — каза тя, лицето ѝ бе разкривено от страх и притеснение. — Моля те, има ли още много?

Той се наведе да изкрещи в ухото ѝ над гъргоренето на пороя.

— Джефрис казва, че има още четири мили, милейди! Два часа може би. — Ако проклетата карета не се преобърнеше и не изсипеше нещастните си пасажери от моста Ашнес в Уотъндлат Тарн, добави той мислено.

Изобел кимна в благодарност и свали прозореца, но не и преди той да види, че влагата по бузите ѝ се дължи не само на дъжда, но и на сълзите. Тръпката на тревога, опасала сърцето му, се спусна надолу и стисна вътрешностите му.

Изминаха почти три часа, преди каретата най-сетне да влезе в двора на Елсмиър. Без колебание лорд Дънсейни скочи от нея и спря само за миг, да подаде ръка на по-малката си дъщеря, преди да хукне към къщата.

Отне им почти час да разпрегнат конете, да ги изтрият, да измият напластените с кал колела на каретата и да я приберат в конюшните на Елсмиър. Изтръпнал от студ, умора и глад, Джейми потърси заедно с Джефрис убежище и нещо за хапване в кухнята на Елсмиър.