Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

Грей кимна на двама редници, те хванаха несъпротивляващите се ръце на затворника и ги вдигнаха, вързаха ги за пилона. Запушиха му устата и Фрейзър се изправи, дъждът се стичаше по ръцете му и по вдлъбнатината на гръбнака, за да се просмуче в тънкия плат на панталоните.

Още едно кимване, към сержанта, който държеше заповедта с обвинението, и после леко раздразнение, когато жестът накара дъждовната вода от периферията на шапката му да се изсипе върху него. Той оправи шапката си и подгизналата перука, после възвърна властната си стойка точно навреме, за да чуе обвинението и присъдата.

— … в нарушение на Акта срещу килтовете, издаден от Негово Величество и Парламента, заради което престъпление ще бъде наложено наказание от шейсет удара с бич.

Грей се озърна с професионално безразличие към сержанта, който трябваше да приложи наказанието; на никого не му беше за първи път. Сега не кимна; дъждът още се сипеше. Само притвори очи и изрече обичайните думи:

— Господин Фрейзър, наказанието ви ще бъде приложено.

И стоеше, с вперен напред поглед, и слушаше плющенето на бича и сумтенето на затворника при всеки удар, заглушавано от парцала в устата му.

Мускулите на мъжа се изопваха в отговор на болката. Отново и отново, докато всеки отделен мускул не се вкамени под кожата му. Неговите собствени мускули също го боляха от напрежението и Грей пристъпи незабележимо от крак на крак, докато ужасното усилие продължаваше. Тънки червени струйки се стичаха по гърба на затворника, примесена с вода кръв, и попиваха в панталоните му.

Грей усещаше мъжете зад себе си, войници и затворници, всички втренчени в платформата и фигурата на нея. Дори кашлянето бе спряло.

И над всичко това, като лепкав пласт лак, запечатващ чувствата на Грей, бе тънкият слой самоненавист, когато осъзна, че очите му са втренчени в тази сцена не заради дълга, а просто защото не можеше да откъсне поглед от лъскавия слой от дъжд и кръв, който сияеше по мускулите, изопнати от ужасната болка в извивка на мъчителна красота.

Сержантът спря само за кратко между ударите. Леко се забърза; всички искаха това да свърши по-скоро и да се отърват от дъжда. Грисъм отброяваше високо ударите и ги отбелязваше в документа. Сержантът провери бича, прокара краищата с покрити с восък възли между пръстите си, за да ги почисти от кръвта и полепналата плът, после го вдигна отново, завъртя го бавно два пъти над главата си и удари.

— Трийсет! — извика Грисъм.

Майор Грей издърпа най-долното чекмедже на писалището си и повърна върху заявките.

Пръстите му бяха забити силно в дланите му, но треперенето не спираше. Беше дълбоко в костите му, като зимния студ.

— Завийте го с одеяло; ще го сгрее за миг.

Гласът на английския лекар като че ли дойде от много далече, той не усещаше връзка между гласа и дланите, които го стиснаха здраво за двете ръце. Извика, когато го преместиха, извиването отвори почти непокритите рани на гърба му. Струйката топла кръв по ребрата му засили треперенето още повече въпреки грубото одеяло, което сложиха на раменете му.

Стисна ръбовете на пейката, на която лежеше, притиснал буза в дървото, със затворени очи, борещ се с треперенето. Някъде в стаята нещо се раздвижи и изшумоля, но той не можеше да обърне внимание, не можеше да го откъсне от стискането на зъбите си и от сковаността в ставите.

Вратата се затвори и стаята притихна. Нима го бяха оставили сам?

Не, чуха се стъпки близо до главата му и одеялото се вдигна от него, смъкна се отново към кръста му.

— Хм. Направиха те на каша, нали, момче?

Не отговори; като че ли и не очакваха отговор. Лекарят се извърна за миг; после сложи ръка под бузата му и вдигна главата му. Една кърпа се плъзна под лицето му и го отдели от грубото дърво.

— Сега ще прочистя раните — каза гласът. Беше някак безличен, но не и неприятелски.

Той си пое дъх през зъби, когато една ръка докосна гърба му. Последва странен хленчещ звук. Осъзна, че го издава той, и се засрами.

— На колко години си, момче?

— На деветнайсет. — Едва изрече думата, преди да потисне стон.

Лекарят докосна нежно гърба му тук-там и се изправи. Той чу как резето се затваря, после стъпките на лекаря се върнаха.

— Вече никой няма да влезе — каза гласът внимателно. — Хайде, наплачи се.

— Хей! — извика един глас. — Събуди се, човече!

Той бавно дойде в съзнание; грубото дърво под бузата му задържа и съня за миг, и той не можеше да си спомни къде е. Една ръка дойде от мрака и го докосна колебливо по бузата.