Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

Грей се смръщи.

— Но няма ли затворниците да изгубят сили така, без никакво месо? Ще могат ли да работят?

— Тези, които умрат от грипа, със сигурност няма да могат да работят — изтъкна ожесточено Фрейзър.

Грей изсумтя.

— Вярно е. Но здравите няма да бъдат здрави задълго, ако не получават дажбите си толкова време. — Той поклати глава. — Не, господин Фрейзър, не мисля. По-добре да оставим болните на съдбата им, отколкото да рискуваме и други да се разболеят.

Фрейзър беше упорит човек. Сведе глава за миг, после опита отново.

— Тогава ще ви помоля да ни позволите да ловуваме сами, майоре, щом Короната не може да ни осигури подходяща храна.

— Да ловувате? — Светлите вежди на Грей се извиха от удивление. — Да ви дам оръжия и да ви позволя да бродите из тресавището? За бога, господин Фрейзър!

— Мисля, че Бог не страда от скорбут, майоре — каза сухо Джейми. — Неговите зъби не са в опасност. — Той видя как устата на Грей потрепна и леко се отпусна. Грей винаги се опитваше да потисне чувството си за хумор, без съмнение, смяташе, че то го поставя в неизгодна позиция. Поне по отношение на Джейми Фрейзър бе точно така.

Окуражен от това леко потрепване, Джейми настоя.

— Не оръжия, майоре. И няма да бродят. Ще ни пуснете ли да заложим примки из тресавището, докато режем торф? И да задържим уловената плячка? — Случваше се по някой затворник да хване нещо с такава примка, но пазачите винаги му отнемаха улова.

Грей пое дълбоко дъх и издиша бавно, замислено.

— Примки? Няма ли да ви трябват материали за направата на тези примки, господин Фрейзър?

— Само малко канап, майоре — увери го Джейми. — И десетина сачми, не повече, и какъвто и да било канап, останалото оставете на нас.

Грей потърка бавно бузата си, после кимна.

— Добре. — Обърна се към малкото писалище, взе перото от мастилницата и написа бележка. — Ще дам такава заповед утре. Сега, колкото до останалите ви искания…

След четвърт час всичко беше уредено. Джейми отново се облегна назад, с въздишка, и най-сетне отпи от шерито. Замисли се за постигнатото.

Беше получил разрешение не само за примките, но и за това мъжете, които режеха торф, да работят по половин час допълнително всеки ден, като с допълнителния торф щяха да топлят килиите си. Нямаше да им осигурят лекарства, но той бе уговорил да позволят на Съдърланд да изпрати съобщение на братовчедка си в Улапул, чийто съпруг беше аптекар. Ако той се съгласеше да изпрати лекарства, затворниците щяха да ги получат.

Не беше зле за една вечер, помисли си Джейми. Той отпи отново от шерито и затвори очи, наслаждаваше се на топлината от огъня по бузата си.

Грей гледаше госта си с притворени клепачи, видя как широките рамене се отпуснаха леко, напрежението си отиваше, след като се бяха договорили. Или поне Фрейзър така си мислеше. Много добре, помисли си Грей. Да, пийни шери и се отпусни. Искам да свалиш защитите.

Наведе се напред да вземе гарафата и усети как писмото от Хал в джоба на гърдите му изшумоля. Сърцето му заби по-бързо.

— Няма ли да пийнете още малко, господин Фрейзър? И да ми кажете… как е сестра ви напоследък?

Видя как очите на Фрейзър се отвориха рязко и лицето му побеля от шок.

— Как са нещата в… Лалиброх, така го наричат, нали? — Грей остави настрани гарафата, без да откъсва поглед от госта си.

— Не бих могъл да кажа, майоре. — Гласът на Фрейзър беше спокоен, но очите му се бяха превърнали в тесни цепки.

— Така ли? Но смея да кажа, че се справят доста добре напоследък, със златото, което им осигурихте.

Широките рамене се сковаха леко, приведени под парцаливото палто. Грей небрежно взе една от шахматните фигури от близката дъска и я заподхвърля от ръка на ръка.

— Предполагам, че Иън… вашият зет, нали… знае как да го вкара в употреба.

Самият Фрейзър също се беше овладял. Тъмносините очи срещнаха неговите директно.

— След като сте така добре осведомен за близките ми, майоре — каза той равно, — трябва да предположа, че сте наясно и с факта, че домът ми се намира на стотици мили от Ардсмюир. Вероятно ще обясните как съм могъл да измина подобно разстояние, два пъти, само за три дни?

Очите на Грей не се откъснаха от шахматната фигура, която търкаляше от ръка в ръка. Тя беше пешка, малко войниче със заострена глава и яростно лице, изваяно от моржова кост.

— Може да сте срещнали някого в тресавището, който е отнесъл вест за златото — или пък самото злато — на вашето семейство.