Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

И беше сигурен, че точно това е отговорът. Грей не беше участвал в подчиняването на планинците — беше изпратен в Италия и Франция, — но бе чувал повече от достатъчно за точно тази кампания. Беше виждал почернелите камъни на много опожарени къщи да се издигат като грамади насред съсипаните ниви, докато пътуваше на север към Ардсмюир.

Яростната лоялност на планинските шотландци беше легендарна. Планинец, който бе видял тези къщи в пламъци, със сигурност щеше да предпочете мъките в затвора, оковите и дори бичуването, за да спаси семейството си от посещението на английски войници.

Грей седна и взе перото, потопи го отново в мастилницата.

Предполагам знаеш какъв кураж притежават шотландците — написа той. Особено този шотландец, помисли си кисело. — Няма сила или заплаха, които да накарат Фрейзър да разкрие къде е златото… ако то съществува, а ако не съществува, заплахите съвсем няма да са от полза! Затова реших да започна някакво формално познанство с него, в качеството му на началник на шотландските затворници, и с надеждата от тези отношения да изскочи нещо изненадващо. Дотук не съм успял да науча нищо. Обаче от само себе си се налага друг подход.

По очевидни причини — продължи той, като пишеше бавно, докато формулираше мисълта си, — не бих искал това да става официално известно. Да привлече внимание към съкровище, което може да се окаже химерично, беше рисковано; опасността от разочарование бе твърде голяма. Щеше да има достатъчно време, ако откриеше съкровището, да информира висшестоящите и да си получи заслужената награда — бягство от Ардсмюир; назначение отново в цивилизацията.

Затова ти пиша, скъпи братко, и те моля за помощ, за да науча подробности относно семейството на Джеймс Фрейзър. Умолявам те, не позволявай на никого да разбере за това; ако такива семейни връзки съществуват, не искам те да научават за настоящия ми интерес. Най-дълбоките ми благодарности за всички усилия, които ще положиш във връзка с молбата ми, и можеш да разчиташ вечно на мен,

Той натопи отново перото и подписа с лек замах:

15 май 1755 г.

— Хората, болни от la grippe — попита Грей, — те как са? — Вечерята беше свършила и с нея свърши и разговорът за книги. Сега беше време за работа.

Фрейзър се смръщи над чашата шери, което бе единственото, което приемаше за пиене. Все още не го беше опитал, макар че бяха приключили с вечерята преди известно време.

— Не много добре. Имам повече от шейсет болни, петнайсет от тях са много зле. — Поколеба се. — Може ли да помоля…

— Не мога да обещая нищо, господин Фрейзър, но може да помолите — отвърна официално Грей. Едва бе отпил от своето шери, по време на вечерята само го опита; стомахът му бе свит от очакване през целия ден.

Джейми замълча за миг, преценяваше шансовете си. Не можеше да получи всичко; трябваше да опита да получи най-важното, но като остави на Грей възможност да отхвърли някои от исканията.

— Трябват ни още одеяла, майоре, повече дърва за огъня и повече храна. И лекарства.

Грей завъртя шерито в чашата си, като гледаше как светлината от огъня играе във въртопа. Първо обичайната работа, напомни си. Имаше време за другото, по-късно.

— Имаме едва двайсетина резервни одеяла в склада — каза той, — но може да ги използвате за най-болните. Опасявам се, че не мога да повиша дажбите; много храна се изхвърля заради плъховете и загубихме голямо количество при срутването на склада преди два месеца. Ресурсите ни са ограничени и…

— Не става въпрос толкова за количеството — прекъсна го бързо Фрейзър, — а за вида на храната. Тези, които са най-болни, не могат лесно да смелят хляба и овесената каша. Вероятно можете да ги замените с нещо друго? — Всеки затворник, по закон, получаваше четвърт галон овесена каша и малък пшеничен самун хляб всеки ден. Рядък ечемичен бульон се даваше два пъти седмично, с кварта задушено месо в неделя, за да задоволи нуждите на хора, които вършат тежък физически труд от дванайсет до шестнайсет часа дневно.

Грей вдигна вежда.

— Какво предлагате, господин Фрейзър?

— Предполагам, че затворът има средства за закупуване на осолено телешко, ряпа и лук за неделното задушено?

— Да, но с тях трябва да осигурим провизии за следващото тримесечие.

— Тогава предлагам, майоре, да използвате тези пари сега, за да осигурите бульон и задушено за най-болните. Здравите от нас с готовност ще отстъпят дяла си за тримесечието.