Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

Това беше малък проблясък на гениалност, помисли си по-късно Грей. Облекчени, че не е нужно да говорят или да си разменят любезности, те постепенно започнаха да свикват един с друг, докато седяха над дъската с фигури от слонова кост и абанос, като преценяваха тихо ходовете на другия.

Когато накрая седнаха да вечерят, вече не бяха съвсем непознати, и разговорът, макар и все още предпазлив и официален, поне беше истински разговор — а не неловка размяна на кратки реплики. Обсъждаха живота в затвора, поговориха малко за книги и се разделиха официално, но в добри отношения. Грей не спомена за златото.

И така бе установен седмичен обичай. Грей се опитваше да предразположи госта си с надеждата, че Фрейзър ще изпусне нещо за съдбата на Златото на французина. Но все не се получаваше, колкото и внимателно да го подпитваше. При всеки намек за интерес към случилото се през трите дни, в които Фрейзър бе изчезнал от затвора, следваше тишина.

Над овнешкото и варените картофи той положи големи усилия да въвлече странния си гост в разговор за Франция и нейната политика, като по този начин да разбере дали съществуват някакви връзки между Фрейзър и възможния източник на злато във френския двор.

С изненада разбра, че Фрейзър наистина е прекарал две години във Франция, където се е занимавал с търговия на вино, преди въстанието на Стюарт.

Студени искрици на хумор в очите на Фрейзър му показаха, че той е наясно с мотивите зад тези въпроси. И в същото време участваше в разговора, макар че много внимаваше да насочва разговора встрани от личния си живот — към по-общи въпроси, като изкуството и обществото.

Грей бе прекарал известно време в Париж и въпреки опитите си да разбере нещо за връзките на Фрейзър с Франция, установи, че разговорът започва да го интригува въпреки всичко.

— Кажете ми, господин Фрейзър, по време на пребиваването ви в Париж имахте ли възможност да гледате драмите на мосю Волтер?

Фрейзър се усмихна.

— О, да, майоре. Всъщност имах привилегията да забавлявам мосю Аруе — знаете, че Волтер е негов псевдоним, нали? — на масата си повече от веднъж.

— Наистина ли? — Грей изви вежда заинтригуван. — И наистина ли е толкова остроумен в разговорите, както с перото?

— Не бих могъл да кажа — отвърна Фрейзър, като внимателно режеше парченце от овнешкото. — Рядко продумваше нещо, камо ли да се впусне в остроумия. Той седеше сгърбен на стола си, наблюдаваше всички и само въртеше очи от човек към човек. Така че никак не се изненадвах, ако нещата, чути на моята маса, по-късно се появяваха на сцената, макар че, за щастие, никога не видях пародия на самия себе си в творбите му. — Той затвори очи в миг на концентрация, докато дъвчеше овнешкото.

— Месото по вкуса ви ли е, господин Фрейзър? — попита любезно Грей. На него му се струваше жилаво и почти негодно за ядене. Но пък вероятно нямаше да мисли така, ако ядеше само овесена каша, плевели и от време на време по някой плъх.

— О, да, майоре. — Фрейзър попи малко от винения сос и поднесе последната хапка към устните си, като не възрази, когато Грей махна на Маккей да донесе отново подноса.

— Опасявам се обаче, че мосю Аруе не би оценил това отлично ястие — каза Фрейзър, клатейки глава, докато се гощаваше с още овнешко.

— Предполагам, че човек така ценен във френското висше общество ще има по-изискани вкусове — отвърна сухо Грей. Половината от месото в неговата чиния стоеше недокоснато, обречено да се превърне във вечеря на котката Огъстъс.

Фрейзър се засмя.

— Едва ли, майоре — увери той Грей. — Никога не съм виждал мосю Аруе да консумира нещо друго освен чаша вода и сухар, колкото и пищна да е трапезата. Той е сух дребен човек и истински мъченик на лошото храносмилане.

— Така ли? — изненада се Грей. — Вероятно това обяснява цинизма на някои от репликите, които съм чувал в пиесите му. Или вие не смятате, че характерът на автора се проявява в структурата на творбата му?

— Като се имат предвид характерите, които съм виждал да се появяват в пиеси и романи, майоре, ми се струва, че авторът трябва да е доста извратен, ако ги извлича единствено от себе си, не мислите ли?

— Предполагам — отвърна Грей, усмихнат при мисълта за някои по-крайни измислени герои, с които бе запознат. — Макар че, ако авторът извлича тези колоритни персонажи от живота, а не от дълбините на въображението си, със сигурност може да се похвали с много разнообразни познати!

Фрейзър кимна, изтръска трохите от скута си с ленената салфетка.