Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Не мърдай, караид ; би самхак — беше му казал тихо на келтски, коленичейки до леглото на умиращия. Дънкан бе възрастен човек, лицето му бе изпито от болестта и умората, а очите блестяха от треската. Отначало Джейми реши, че Дънкан е твърде замаян, за да го познае, но слабата ръка го стисна с изненадваща сила и мъжът повтори, дишайки накъсано: мо караид . Мой ближен.

Ханджията гледаше от мястото си до вратата, надничайки над рамото на майор Грей. Джейми бе свел глава и прошепна в ухото на Дънкан:

— Всичко, което кажеш, ще бъде предадено на англичанина. Внимавай. — Очите на ханджията се присвиха, но той беше твърде далеч и Джейми бе сигурен, че не е чул. Тогава майорът се обърна и му нареди да излезе.

Не знаеше дали е заради предупреждението или заради унеса от треската, но думите на Дънкан бродеха като ума му, често неразбираеми, образи от миналото се застъпваха с тези от настоящето. Понякога наричаше Джейми „Дугал“, името на брата на Колъм, другият чичо на Джейми. Понякога изричаше стихове, друг път просто бълнуваше. И сред бълнуванията и откъслечните думи понякога имаше и зрънца смисъл… или повече от смисъл.

— Прокълнато е — прошепна Дънкан. — Златото е прокълнато. Внимавай, момче. То е дадено от бялата вещица, за сина на краля. Но Каузата е загубена и синът на краля избяга, а тя няма да позволи златото да отиде при страхливец.

— Коя е тя? — попита Джейми. Сърцето му запрепуска и го задави с думите на Дънкан, биеше лудо, когато попита: — Бялата вещица… коя е тя?

— Тя търси смел мъж. Някой Макензи, то е за Него. Макензи. То е тяхно, тъй казва тя, заради онзи, който умря.

— Коя е вещицата? — попита пак Джейми. Дънкан бе използвал думата бандруид — вещица, мъдра жена, бяла дама. Навремето наричаха така жена му. Клеър… неговата бяла дама. Той стисна здраво ръката на Дънкан, като с цялото си сърце се молеше да не изгуби съзнание.

— Коя е? — попита отново. — Коя е вещицата?

— Вещицата — прошепна Дънкан със затворени очи. — Вещицата. Тя яде души. Тя е смърт. Той е мъртъв, Макензи, той е мъртъв.

— Кой е мъртъв? Колъм Макензи?

— Всички, всички са мъртви. Всички. Всички! — извика болният, стиснал силно ръката му. — Колъм и Дугал, и Елън.

Внезапно отвори очи и се втренчи в неговите. Треската бе разширила зениците му и те приличаха на черни езера.

— Хората разказват — рече той изненадващо ясно — как Елън Макензи изоставила братята и дома си и се омъжила за силки от морето. Тя ги чула, да? — Дънкан се усмихна сънливо, черният му поглед се отнесе някъде далече. — Чула силкитата да пеят на скалите, един, два, три, и ги видяла от кулата си, един, два, три, и слязла долу, влязла в морето и там, в него, заживяла със силкитата. Нали? Тъй ли е?

— Така казват хората — отвърна Джейми с пресъхнала уста. Елън беше името на майка му. И ето какво са говорили хората, когато бе напуснала дома си, за да избяга с Брайън Дуб Фрейзър, мъж с лъскавата черна коса на силки. Мъжът, заради когото той самият бе наричан Мак Дуб — Синът на Черния Брайън.

Майор Грей стоеше наблизо, от другата страна на леглото, и наблюдаваше смръщен лицето на Дънкан. Англичанинът не знаеше келтски, но Джейми се обзалагаше, че знае думата за злато. Улови погледа му и кимна, наведе се отново към болния.

— Златото — каза на френски, достатъчно силно, за да го чуе Грей. — Къде е златото? — Стисна ръката на Дънкан възможно най-силно, с надеждата, че това ще послужи като предупреждение.

Дънкан затвори очи и завъртя глава на възглавницата. Промълви нещо, но прекалено тихо.

— Какво каза? — попита настойчиво майорът. — Какво?

— Не зная. — Джейми потупа Дънкан по ръката, за да го разбуди. — Говори ми, кажи го отново.

Не получи отговор, освен още мърморене. Очите на Дънкан се извъртяха назад и само тънка бяла ивица остана да просветва под сбръчканите клепачи. Нетърпелив, майорът се наведе напред и го разтърси за рамото.

— Събуди се! Говори с нас!

Очите на Дънкан Кар отново се отвориха. Той се втренчи нагоре, покрай двете надвесени над него лица, сякаш виждаше нещо далеч зад тях.

— Тя ще ти каже — рече на келтски. — Тя ще дойде за теб. — За част от секундата вниманието му като че ли се върна към стаята и очите му се фокусираха върху мъжете пред него. — И за двама ви — рече съвсем отчетливо.

После затвори очи и не продума повече, а стисна още по-силно ръката на Джейми. След време хватката му се отпусна, ръката му се изплъзна надолу и се свърши. Тайната на златото бе предадена.