Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Да, аз съм.

Още няколко фигури се появиха от храстите и дърветата, като говореха тихо.

— … четири, пет, шест — преброи Джейми. — Къде са Хейс и Гордън?

— Видях Хейс да влиза във водата — рече една от фигурите. — Сигурно е заобиколил. Като Гордън и Кенеди. Но може да са ги хванали.

— Е, сасенак. Какво за акцизните?

Поради липсата на Оуки и неговия другар, започвах да се чувствам доста глупаво, но му разказах какво чухме с Иън.

— Тъй ли? — заинтригува се Джейми. — Вече по-добре ли си, Фъргъс? А? Браво. Е, тогава да идем да погледнем. Мелдръм, имаш ли огниво?

След няколко секунди малка факла трептеше в ръката му и той тръгна по пътя и взе завоя. С контрабандистите го чакахме в тишина, готови да бягаме или да му се притечем на помощ, но не се чуваше нищо. Сякаш след цяла вечност гласът на Джейми се понесе по пътя.

— Идвайте — рече той, звучеше спокоен и овладян.

Стоеше насред пътя, близо до голяма елша. Факлата го осветяваше в потрепващ кръг и аз не виждах нищо, освен него. После някой до мен ахна и се чу задавено възклицание от друг.

Още едно лице се появи, смътно осветено, висеше във въздуха точно зад лявото рамо на Джейми. Ужасно, разкривено лице, черно на светлината на факлата, която отнемаше всички цветове, с изскочили очи и провесен език. Светла като слама коса се развяваше на вятъра. Усетих как в гърлото ми се заражда писък и го преглътнах.

— Права си, сасенак — каза Джейми. — Имало е акцизен. — Хвърли нещо на земята. — Ето заповедта — рече той, като кимна към предмета. — Казва се Томас Оуки. Някой познава ли го?

— Не и какъвто е сега — промърмори глас зад мен. — Господи, и майка му няма да го познае! — Чу се шепот в съгласие и нервно пристъпване на крака. Явно всички искаха да се махнат бързо оттук, като мен.

— Добре тогава. — Джейми спря отстъплението им с кимване. — Изгубихме товара, затова няма да има дялове. Някой има ли нужда от пари сега? — Посегна към джоба си. — Мога да ви дам достатъчно, за да преживявате известно време… защото се съмнявам, че ще работим по крайбрежието скоро.

Един-двама неохотно се приближиха, за да си вземат парите, но останалите се стопиха тихо в нощта. До няколко минути останахме само Фъргъс — все така пребледнял, но вече по-стабилен, — Джейми и аз.

— Господи! — прошепна Фъргъс, като гледаше обесения. — Кой го е направил?

— Аз… или поне така ще се говори, нали? — Джейми се вгледа нагоре, лицето му беше сурово на потрепващата светлина на факлата. — Да не стоим повече тук, а?

— Ами Иън? — попитах, като си спомних за момчето. — Той тръгна към абатството, за да ви предупреди!

— Така ли? — попита остро Джейми. — Аз дойдох от тази посока и не го срещнах. Той накъде тръгна, сасенак?

— Насам — посочих аз.

Фъргъс изпъшка, но може и да се изсмя.

— Абатството е в другата посока — каза Джейми, звучеше развеселен. — Хайде, ще го настигнем, когато осъзнае грешката си и тръгне обратно.

— Чакай — вдигна ръка Фъргъс. Чу се някакво шумолене в храстите и гласът на Младия Иън: — Чичо Джейми?

— Да, Иън — рече сухо чичо му. — Аз съм.

Момчето се появи от храстите със стърчащи от косата листа и широко отворени очи.

— Видях светлината и реших, че трябва да се върна, за да видя как е леля Клеър — обясни той. — Чичо Джейми, загаси тази факла… има акцизни!

Джейми сложи ръка на раменете му и го обърна, преди да е забелязал обесения на елшата.

— Не се тревожи, Иън — рече равно. — Отидоха си.

После завря факлата в мокрите храсти и тя изгасна със съсък.

— Да вървим — рече спокойно. — Господин Уилъби е надолу по пътя с конете; до изгрев ще сме в планините.

Първо послание на свети апостол Павла до Тимотея, 2:14. — Б.пр.

Пак там. 2:15. — Б.пр.

„Господи! Това беше добро!“ (фр.). — Б.пр.

Сърцето ми (келтски). — Б.пр.

Послание на апостол Павел до римляни, 5:9. — Б.пр.

„Робинзон Крузо“, Даниел Дефо, глава 5. — Б.пр.

Роман от Жан-Жак Русо, (тук има известно разминаване, защото романът е публикуван през 1760 г.). — Б.пр.

Абревиатура от латинския израз „Quod erat demonstrandum“ — „Което трябва да се докаже“. — Б.пр.

Млади момичета (фр.). — Б.пр.

„Нали?“ (фр.). — Б.пр.

„Момиче за удоволствия“ (фр.). — Б.пр.

Мизерник (фр.). — Б.пр.