Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— След всичко, което баща ти каза на теб и на мен вчера? — Джейми изви вежди. — Господи, много къса памет имаш, момче!

Иън изглеждаше леко смутен и си взе още една питка, за да го прикрие. Като го видях така смълчан, аз се възползвах от възможността да задам своите въпроси.

— Значи отиваш в Арброут, за да посрещнеш френски кораб, който носи контрабанден алкохол? Не мислиш ли, че е опасно, след предупреждението на сър Пърсивъл?

Джейми ме погледна, едната му вежда още беше извита, но отговори търпеливо.

— Не. Сър Пърсивъл ме предупреди, че знаят за срещата след два дни. Тя трябваше да е в Мълинс Коув. Аз обаче имам уговорка с Джаред и капитаните му. Ако срещата не се състои по някаква причина, люгерът да остане далеч от брега и да дойде пак на следващата нощ — но на друго място. Има и трета среща, ако втората не се състои.

— Но ако сър Пърсивъл знае за първата, сигурно ще знае и за другите, нали? — настоях аз.

Джейми поклати глава и си наля чаша вино. Изви вежда към мен, за да попита дали искам и аз, и след като поклатих глава, отпи.

— Не. Местата на срещите се уговарят на три етапа, между мен и Джаред, изпращат се в запечатано писмо в пакет, адресиран до Жан, тук. Щом прочета писмото, го изгарям. Мъжете, които ще помагат да разтоварим люгера, знаят само за първата среща, разбира се — предполагам, че някой от тях се е разприказвал — добави, като се смръщи на чашата си. — Но никой — дори Фъргъс — не знае другите две места, освен ако не се наложи да ги използваме. И когато го направим, всички знаят, че трябва да си държат устите затворени.

— Но значи ще е безопасно, чичо! — избухна Младия Иън. — Моля те, вземи ме! Няма да се пречкам — обеща той.

Джейми го погледна развеселено.

— А, ще дойдеш. Ще дойдеш с мен в Арброут и с леля ти ще останете в хана на пътя над абатството, докато приключим. Трябва да заведа момчето в Лалиброх, Клеър — обясни ми той. — Да оправя нещата с родителите му. — Възрастният Иън беше напуснал хана си тази сутрин, преди Джейми и Младия Иън да отидат там. Не беше оставил съобщение и вероятно бе тръгнал към дома. — Нали нямаш против? Не те попитах, а и тъкмо си пътувала от Инвърнес — погледна ме с лека, заговорническа усмивка, — но трябва да го прибера възможно най-скоро у дома.

— Изобщо нямам против — уверих го. — Ще се радвам да видя Джени и останалите от семейството ти.

— Но чичо… — възропта Младия Иън. — Ами…

— Мълчи! — сопна се Джейми. — Да не си гъкнал повече, момче. Нито думичка.

Младия Иън изглеждаше засегнат, но си взе още една питка и я пъхна в устата си с подчертан маниер, който трябваше да покаже намерението му да остане напълно ням.

Джейми се отпусна и ми се усмихна.

— Е, как мина посещението при лудата?

— Много интересно. Джейми, да познаваш хора на име Кембъл?

— Не повече от триста-четиристотин души — рече той и устата му потрепна в усмивка. — Имаш ли някой конкретен Кембъл предвид?

— Двама. — Разказах му историята на Арчибалд Кембъл и неговата сестра Маргарет, както я бях чула от Нели Коудън.

Той клатеше глава и въздъхна. За първи път изглеждаше наистина остарял, лицето му се изопна и покри с бръчки при спомените.

— Не е най-страшното, което съм чувал от случилото се след Калоден — каза той. — Но не мисля, че… чакай. — Спря, погледна ме и присви замислено очи. — Маргарет Кембъл. Маргарет. Да не е едно слабичко момиче — на ръст като втората Мери? С мека кафява коса като пух и много сладко лице?

— Сигурно, преди двайсет години — казах аз, като още мислех за неподвижната пълна фигура до огъня. — Защо, да не би да я познаваш?

— Мисля, че да. — Челото му се сбърчи и той погледна към масата, като прокара линия през пръснатите трохи. — Да, ако не бъркам, тя беше любимата на Юън Камерън. Помниш ли Юън?

— Разбира се. — Юън бе висок красив мъж, който работеше с Джейми в Холируд и разузнаваше за сведения от Англия. — Какво стана с него? Или да не питам? — казах аз, като видях сянката на лицето на Джейми.

— Англичаните го застреляха — каза тихо той. — Два дни след Калоден. — Затвори очи, после ги отвори и ми се усмихна изморено. — Е, Бог да благослови преподобния Арчи Кембъл. Чувал съм за него веднъж-дваж, по време на Въстанието. Той беше дързък и смел войник — явно и сега трябва да е смел, горкият човек. — Постоя още миг, после се изправи решително.

— Имаме много работа, преди да напуснем Единбург. Иън, ще намериш списъка с клиентите на печатницата горе на масата; свали ми го и аз ще ти отбележа кои са дали поръчки. Трябва да отидеш при всички и да предложиш да им върнеш парите. Освен ако не искат да изчакат, докато намеря ново помещение и купя нови материали — това може да отнеме към два месеца, тъй да им кажеш.