Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

Стояхме така, смутени и колебливи. Усещахме много остро присъствието на другия — как би могло да е иначе? Стаята беше доста малка и атмосферата сякаш беше заредена с почти видимо електричество. Усещах огромен страх, като на върха на скоростно влакче.

— Колкото мен ли си изплашен? — попитах накрая, гласът ми беше странно дрезгав.

Той ме огледа внимателно и изви вежда.

— Едва ли. Цялата си настръхнала. Страх ли те е, сасенак, или ти е студено?

— И двете — отвърнах и той се засмя.

— Лягай тогава. — Пусна ръката ми и се наведе да отметне юргана.

Не спрях да треперя, когато се плъзна под юргана до мен, макар че топлината на тялото му беше като шок.

— Господи, ти не си студен! — избълвах аз. Обърнах се към него и топлината му затрептя по кожата ми от главата до пръстите на краката. Инстинктивно привлечена, аз се притиснах към него и затреперих. Усещах зърната си твърди до гърдите му.

Той се засмя леко несигурно.

— Не, не съм. Сигурно трябва да ме е страх, нали? — Прегърна ме нежно и аз докоснах гърдите му, усетих как кожата му настръхва под пръстите ми под къдравите червени косми.

— Когато бяхме изплашени един от друг — прошепнах аз, — в първата ни брачна нощ… ти ме хвана за ръцете. И каза, че ще е по-лесно, ако се докосваме.

Той издаде тих звук, когато пръстът ми откри зърното му.

— Да, казах — рече задъхано. — Господи, докосни ме отново така. — Ръцете му се стегнаха внезапно и ме притиснаха към него.

— Докосни ме — повтори тихо — и ми позволи да те докосна, моя сасенак. — Ръката му обхвана гърдата ми, галеше я, а тя лежеше напрегната в дланта му. Започнах да треперя, но вече и той трепереше.

— Когато се оженихме — прошепна, дъхът му беше топъл върху кожата ми — и те видях там, толкова хубава с бялата рокля, не можех да мисля за друго, освен как ще останем сами, ще съблека роклята и ще лежиш гола до мен в леглото.

— А сега искаш ли ме? — прошепнах и целунах загорялата кожа във вдлъбнатинката над ключицата му. Тя беше леко солена на вкус и косата му миришеше на дим и на мъж.

Той не отговори, но се раздвижи внезапно и усетих колко е твърд и напрегнат до корема ми.

Притиснах се към него, както от желание, така и от страх. Исках го, гърдите ме боляха, а коремът ми беше напрегнат, непривична възбуда ме завладя и усетих, че вече съм влажна, отварям се за него. Но не по-слабо от възбудата беше желанието ми той просто да ме обладае, да ме завладее, да потуши съмненията ми, да ме превземе бързо и силно, за да ме накара да забравя за всичко.

Усещах как порива за това трепери в ръцете му, които стискаха задника ми, усещах го в неволното потрепване на бедрата му.

Направи го, помислих си, в агонията на очакването. За бога, направи го сега и не бъди нежен!

Не можех да го изрека. Виждах нуждата на лицето му, но и той не можеше да я изрече; и за двама ни бе твърде скоро и твърде късно за подобни думи.

Но ние бяхме споделяли и друг език, и тялото ми още го помнеше. Притиснах се рязко към него и стиснах здраво хълбоците му. Извърнах лице нагоре за целувка точно в мига, в който той внезапно се наведе да ме целуне.

Носът ми се удари в челото му с ужасно хрущене. Очите ми се напълниха със сълзи, когато се извъртях от него, покрила с длани лицето си.

— Ох!

— Господи, нараних ли те, Клеър? — Примигвайки от сълзите, успях да видя лицето му, надвесено тревожно над мен.

— Не — отвърнах глупаво. — Но мисля, че носът ми е счупен.

— Не, не е — каза той, като леко опипа костта. — Когато си счупиш носа, се чува едно гадно хрущене и кървиш като прасе. Ще се оправи.

Опипах леко ноздрите си, но той беше прав; не кървяха. Болката също бързо отслабваше. Когато осъзнах това, осъзнах и че той лежи върху мен — краката ми са отворени под него, а членът му ме докосва, бяхме на косъм.

Видях в очите му и че той осъзнава това. И двамата не помръднахме, едва дишахме. После гърдите му се издуха, когато пое дълбоко дъх, посегна и хвана и двете ми китки с една ръка. Вдигна ги над главата ми и тялото ми се изви безпомощно под него.

— Дай ми устата си, сасенак — каза тихо и се наведе над мен. Главата му закриваше светлината и не виждах нищо, освен смътно сияние и тъмната му плът, когато устата му докосна моята. Нежно, съвсем леко, после се притисна топла и аз се отворих за него с лека въздишка, езикът му веднага потърси моя.

Ухапах устната му и той се отдръпна леко сепнат.

— Джейми — казах до устните му. — Джейми! — Само това можех да изрека, но притисках хълбоци към него отново и отново, призовавах го към действие. Извърнах глава и захапах рамото му.